Тиа кимаше.
— От вас се иска да ги възпитавате, а не да ги глезите. Всеки родител сам решава колко независимост да отпусне на детето си. Контролът е във ваши ръце. Вие трябва всичко да знаете. Това не ви е република. Говорим за семейство. Не е нужно да задълбавате в подробности, но трябва да сте в състояние да се намесвате. Знанието е сила. Едно правителство може и да злоупотреби с него, понеже не взема присърце личните ви интереси. Вие обаче ги вземате. А и двамата сте умни. Така че — какво лошо има?
Майк го гледаше безмълвно.
— Моу — каза Тиа.
— Кажи.
— Някакъв специален период ли изживяваме?
— Моля се на Бога да не е така. — Моу се настани на столчето до кухненския барплот. — Та на какво, казваш, попадна?
— Не се обиждай — каза Тиа, — но мисля, че трябва да си вървиш.
— Но той ми е кръщелник. И не ми е все едно какво става с него.
— Не ти е кръщелник. Ако съдим по думите, които току-що изрече, никой не взема личните му интереси присърце толкова, колкото родителите му. А ти, колкото и да ти е мил, не попадаш в тази категория.
Той я гледаше втренчено.
— Какво има?
— Мразя, когато си права.
— А на мен какво мислиш, че ми е? — запита Тиа. — Сигурна бях, че шпионирането е най-правилният метод до момента, в който ти го одобри.
Майк ги наблюдаваше. Тиа дърпаше долната си устна. Бе забелязал, че го прави, когато изпадне в паника. Задявките служеха само за прикритие.
— Моу — обади се Майк.
— Добре, добре, разбрах ти тънкия намек. Тръгвам си. Само едно нещо още.
— Кое?
— Дай ми да ти видя мобифона.
Майк направи гримаса:
— Защо, твоят не работи ли?
— Просто да го погледна, разбираш ли?
Майк сви рамене и го подаде на Моу.
— Кой оператор ползваш? — запита Моу.
Майк каза името.
— И го ползвате и тримата? Включително и Адам?
— Да.
Моу постоя още известно време загледан в телефона. Майк погледна към Тиа. Тя вдигна рамене. Моу погледна телефона и откъм гърба, после го върна.
— Какво имаш предвид?
— Друг път ще ти кажа — отвърна Моу. — Засега полагайте грижи за детето си.
Четвърта глава
— Та какво видя на компютъра на Адам? — попита Майк.
Седяха на кухненската маса. Тиа бе направила кафе. Тя пиеше „Брекфъст бленд“ без кофеин. Майк предпочиташе черно еспресо. Един от пациентите му работеше във фирма производителка на кафе-машини, които работеха с торбички, вместо да филтрират насипно кафе. Беше подарил една машина на Майк след успешната трансплантация. Проста работа бе: слагаш торбичката — пиеш кафе.
— Две неща — отговори Тиа.
— Окей.
— Първо на първо, канят го на парти утре вечер в дома на Хъф — каза Тиа.
— Е, и?
— Родителите ще отсъстват през уикенда. Според имейла, цяла нощ ще се наливат.
— Пиене, наркотици, или нещо друго?
— От имейла не става ясно. Възнамеряват да намерят повод да останат за през нощта, та да — цитирам — „се налюлеят до дупка“.
Семейство Хъф. Бащата, Даниел Хъф, бе началникът на градската полиция. Синът му, известен на всички с прякора ДиДжей, бе най-големият калпазанин в класа.
— Казваш ли нещо? — попита тя.
— Още смилам.
Тиа преглътна:
— Що за дете отглеждаме с тебе, Майк?
Не й отговори.
— Знам, че не желаеш да видиш тези доклади, обаче… — очите й се затвориха.
— Какво?
— Адам гледа порно онлайн — каза тя. — Това известно ли ти е?
Не й отговори.
— Майк?
— Добре, де, и какво смяташ да направиш по въпроса? — запита той.
— Според теб няма нищо лошо, така ли?
— На шестнайсет и аз тайно внасях у дома „Плейбой“.
— Това е съвсем друго.
— Нима? Просто с това разполагахме навремето. Нямахме интернет. Ако имахме, със сигурност и аз щях да забия в същата посока — готов на всичко, само да видя гола мацка. Такова е днешното общество. Ха си пуснал нещо, ха те заливат с образи и звуци. Ако едно шестнайсетгодишно момче не се интересува от гледане на голи жени — тогава бих казал, че има нещо ненормално.
— Значи одобряваш?
— Ни най-малко. Просто не знам какво да правя.
— Поговори му.
— Говорил съм му — каза Майк. — Обяснил съм му какво правят птичките и пчеличките. Обяснил съм му, че сексът е най-хубав, когато има и любов. Помъчил съм се да му втълпя, че жените трябва да се уважават, а не да се третират като обекти.