Тиа влезе в кабинета. Прическата на Хестър бе вечно разрошена, като на невротична почти-блондинка. Успяваше да създаде впечатление, че както е притеснена, така запазва пълно самообладание. Има хора, които моментално грабват вниманието ти. Но Хестър Кримстайн направо те сграбчваше за реверите, раздрусваше те и те караше да я гледаш в очите, без да мигаш.
— Разбира се. Никакъв проблем — отвърна Тиа. — По кое дело?
— Бек.
Тиа го бе очаквала.
— Ето ти преписката. Вземи със себе си и компютърния спец. Онзи с отвратителната стойка и кошмарните татуировки.
— Брет — подсказа Тиа.
— Именно. Искам да прерови персоналния компютър на този тип.
Хестър й връчи папката и отново закрачи. Тиа хвърли един поглед:
— Той е основният свидетел, нали?
— Точно така. Показанията ще снемеш в петък. Върви си у дома и проучи делото.
— Окей, няма проблем.
Изведнъж Хестър закова на място.
— Тиа?
Тиа бе започнала да разлиства преписката. Опитваше се да се съсредоточи върху делото, върху Бек и клетвените му показания, както и върху удалата й се възможност да отиде в Бостън. Но проклетият доклад от Е-СпайРайт не й даваше мира. Погледна шефката си.
— Притеснява ли те нещо? — запита Хестър.
— Единствено клетвените показания.
Хестър се намръщи:
— Чудесно. Защото този тип лъже като посрано магаре. Нали ме разбираш?
— Посрано магаре — повтори Тиа.
— Точно така. Категорично не може да е видял онова, което твърди, че е видял. Няма начин. Схващаш ли?
— И искаш от мен да го докажа.
— Не.
— Какво тогава?
— Точно обратното, всъщност.
Тиа се намръщи.
— Нещо не ми е ясно. Не искаш от мен да доказвам, че лъже като посрано магаре, така ли?
— Именно.
Тиа леко сви рамене.
— Би ли пояснила?
— С удоволствие. Искам да седиш там, да кимаш мило с глава и да му зададеш милион въпроси. Искам да си облечена в нещо впито по тялото, евентуално с по-голямо деколте. Да му се усмихваш, сякаш си излязла на първа среща с него и всичко, което той казва, те омайва. В гласа ти да няма и капка недоверие. Всяка негова дума все едно е цитат от Светото писание.
Тиа кимна:
— Да го накарам да се отпусне.
— Да.
— Но да запиша всичко, дума по дума.
— Пак да.
— Та да му скапеш задника после в съда.
Хестър вдигна вежда:
— С прочутото ми кримстайнско хладнокръвие.
— Окей — рече Тиа. — Ясно.
— Ще му сервирам собствените му ташаци за закуска. А в рамките на същата метафора, твоята задача е да осигуриш зеленчуците. Смяташ ли, че ще се справиш?
Докладът за компютъра на Адам — какво трябваше да направи с него? Първо, да се обади на Майк. Да седнат, да го препрочетат подробно, да изчислят кой е най-добрият следващ ход…
— Тиа?
— Да, ще се справя.
Хестър пак спря. Пристъпи към Тиа. Беше поне с десет сантима по-ниска, но Тиа пак не усети разликата.
— Знаеш ли защо точно теб избрах за тази задача?
— Защото съм завършила правния факултет на Колумбийския университет, защото съм дяволски добра като адвокат и защото, откакто съм тук от шест месеца, задачите, които ми възлагаш, не биха затруднили и един резусмакак.
— Не е това.
— Защо тогава?
— Защото си стара.
Тиа я изгледа.
— Не в този смисъл. Искам да кажа, на колко си? Към четирийсет и пет, нали? Поне с десет години съм по-голяма от теб. Но останалите ми младши адвокати са буквално бебета. Ще искат да се проявят като герои. Ще гледат да се докажат.
— А аз няма, така ли?
— Ха си го направила, ха си си взела шапката оттук.
Какво се казва при подобно изказване? Тиа предпочете да замълчи. Сведе поглед и се загледа в преписката, макар мозъкът й да продължаваше да се бори със сина й, с проклетия му компютър, с онзи доклад.
Хестър пропусна един такт. После впери в Тиа онзи поглед, под който свидетелите направо рухваха. Тиа успя да не отклони очи.
— Защо избра тази фирма? — попита Хестър.
— Истината ли искаш да чуеш?
— За предпочитане.
— Заради теб — отвърна Тиа.
— Това комплимент ли е?
— Пожела да чуеш истината. А тя е, че винаги съм се възхищавала от начина, по който работиш.
— Да, бе. Да, аз съм мъжкото момиче.
Тиа изчакваше.
— И за какво друго?
— Това е, горе-долу.
Хестър поклати глава:
— Има и още нещо.
— Не те разбирам.
Хестър седна зад бюрото си. Направи знак на Тиа да седне насреща й.
— Пак ли да поясня?
— Давай.
— Избрала си тази фирма, тъй като я ръководи феминистка. Решила си, че ще разбера защо искаш дълги отпуски по майчинство.
Тиа не отвърна.
— Налучках ли?
— До известна степен.
— Но ти разбери: феминизмът не значи да помагаш на останалите жени. Целта му е да се създадат еднакви условия и за двата пола. Да предостави на жените избор, а не гаранции.