— Вие ли сте капитанът на „Марта“? — обърна се Кейси към мъжа, застанал на кея, който раздаваше резки заповеди.
— Точно така — отвърна Джереми, докосвайки учтиво шапката си.
— Разбрах, че ще отплавате към Порт Джаксън в Нов Южен Уелс, и бих искала да пътувам на кораба ви заедно с малкия си син.
Макар че Джереми много обичаше своята Марта, не беше виждал по-красива жена от тази. Кичури лъскава червена коса надничаха изпод сивото й боне, огромните й зелени очи бяха като две блестящи езера върху безупречното бяло лице, напръскано с няколко лунички, които едва се виждаха покрай чипото й носле. Тя изглеждаше решена да отпътува за Австралия и не му се искаше да я разочарова.
— Съжалявам, госпожо — отговори Джереми, — но не вземам пътници за този рейс.
Сърцето на Кейси за миг замря. Макар че думите му разрешаваха един проблем, поставяха друг. Тя научи, че Деър не би могъл да пътува с „Марта“, щом корабът не взема пътници, и нямаше защо да се притеснява, че може да го срещне. Но, от друга страна, отказът на капитана опропастяваше всичките й планове.
— Моля ви, капитане, няма ли да размислите? — замоли се Кейси. — Наложително е да напусна Англия веднага, за да си поискам земите на моя покоен съпруг в Нов Южен Уелс. Ще платя колкото поискате, в разумни граници, разбира се.
Колкото и да му се искаше на Джереми да изпълни молбата на красивата млада вдовица, не можеше да го стори, без най-напред да се посъветва с Деър. Ако той дадеше одобрението си, Джереми щеше да намери къде да настани дамата и детето й. Но засега не можеше да каже нищо определено.
— Госпожо…
— Стенли. Кейси Стенли.
— Макар че не мога да ви обещая нищо, госпожо Стенли, има някаква възможност да ви осигуря каюта. Ще разбера със сигурност още днес. Къде мога да ви открия, в случай на успех?
Кейси с готовност даде адреса си.
— Кога ще разберете, капитане? Ще ми трябва малко време да си приготвя багажа.
Джереми се замисли. Вчера Деър му беше пратил известие, че се е върнал в Лондон и ще дойде днес да се срещне с него. Значи тогава би могъл да го попита.
— До довечера сигурно ще разбера. Ще ви пратя известие утре сутрин.
— Благодаря, капитане — усмихна се очарователно Кейси. — Ще ви бъда много благодарна за всичко, което можете да направите за мене.
Скрит зад едни бали недалече от мястото, където разговаряха Кейси и Джереми, Деър ги наблюдаваше с голям интерес. Какво, по дяволите, беше намислила тази малка вещица? Той вече беше минал през дома й и му бяха казали, че я няма. Тогава настоя да види сина си и след като се увери, че детето е добре, излезе да потърси Джереми, за да му каже, че добитъкът ще му бъде докаран утре. Позна Кейси по изплъзналите се кичури червена коса, които вятърът развяваше изпод бонето й. Излизайки от укритието си едва когато тя се беше отдалечила достатъчно, Деър се приближи към Джереми, който стоеше, загледан подир каретата на Кейси с озадачено изражение на лицето.
— Какво, по дяволите, искаше Кейси, Джереми?
— Искаш да кажеш, госпожа Стенли? Познаваш ли я?
— Да, познавам я — усмихна се накриво Деър. — Какво искаше?
— Да пътува до Австралия. Тя и детето й.
— Ти какво й каза?
— Нищо, освен че не вземам пътници.
— Спомена ли името ми?
— Не, а трябваше ли? Помислих, обаче, че след като говоря днес с тебе, може да се намери начин да настаним дамата.
— Напълно възможно е — ухили се Деър дяволито. — Мисля, че вече дойде времето ние с тебе да си поговорим надълго и нашироко.
Седнал в каютата си, Джереми с изненада изслуша всичко, което Деър му разказа за Кейси и бурната им връзка.
— Вие двамата със сигурност сте водили… ъ-ъ… доста сложен живот — каза той сухо. — Какви са намеренията ти?
— Утре прати известие на Кейси, съобщи й, че се е намерило място за нея. Кажи й да дойде на борда, а останалото остави на мене. Ако моята красива малка вещица иска да играе игрички, ще си намери майстора. Обичам я твърде много и стигнах твърде далече, за да я загубя точно сега.
— Сигурен ли си, Деър? Доста лош номер искаш да изиграеш на тази мила млада дама.
— Не по-лош от онзи, който тя смята да ми изиграе. Направи каквото ти казвам. Давам ти дума, че всичко ще се нареди добре. О, и, Джереми, надявам се, знаеш как да венчаваш?
— Леле! — грейна морякът. — Ще ми е за пръв път.
Когато Кейси получи съобщението на Джереми, тя веднага се разтича. Не беше виждала Деър вчера, но помисли, че той сигурно ще се появи днес, а не искаше да узнава за предстоящото й заминаване. Когато той най-накрая дойде, арогантното му държание я ядоса.