— Чакам кораб, Кейси — каза той, — който да ни откара до Австралия. Може да пристигне всеки момент, затова бъди готова да тръгнеш веднага щом ти пратя съобщение.
— Какво те кара да мислиш, че ще тръгна с тебе? — възрази тя войнствено.
— Аз съм решителен мъж, любов моя. Поисках те много отдавна и ти ми принадлежиш. Когато напусна Лондон, ти и синът ни ще бъдете с мене.
Кейси се усмихна потайно, но не каза нищо.
— Ами Лидия? Няма ли да й липсваш? — подкачи го тя.
— Може би ще я взема със себе си — отвърна той с присъщия си дразнещ хумор.
— Дяволите да те вземат, Деър! За тебе всичко ли е шега?
— Кой се шегува?
Тя изглеждаше толкова възхитителна със зелените си очи, които изпускаха огън, че той не можа да устои, привлече я в обятията си и я целуна. Тя замръзна. Усещайки колебанието в устните й, нерешителното на тялото й, начина, по който се държеше, Деър въздъхна със съжаление и я пусна. Нямаше да я насилва. Когато се съвземеше от гнева си заради Лидия, щеше да стане по-възприемчива към него. Кейси беше упорита и твърдоглава и той й позволи да запази малката си тайна, защото един ден, много скоро, тя щеше да бъде напълно и невъзвратимо негова.
След като си поигра известно време със сина си, Деър си тръгна, осведомявайки Кейси, че има работа, която ще го поглъща в следващите няколко дни. Тя приветства новината, защото идеално съвпадаше с нейните планове. „Марта“ трябваше да отплава след три дни с обедния прилив и ако имаше късмет, щеше да тръгне, преди Деър да се е върнал. Разбира се, щеше да каже на адвоката на Дрю къде отива, в случай че Деър я искаше толкова много, че да тръгне подире й.
След три дни Кейси беше опаковала всичко и чакаше колата, която да откара багажа й на пристанището. За щастие, беше имала достатъчно време, за да купи необходимите неща, благодарение на които би могла да пътува удобно. Късметът я беше съпътствал през изминалите три дни. Верен на думата си, Деър не се появи, за да я дразни. Това беше добре, защото тя не се беше примирила с арогантността му и с невъзможните му изисквания. Смущаващ беше начинът, по който той трябваше само да я докосне, за да се превърне тя в заекваща идиотка. Кейси искаше Деър, но не и за сметка на независимостта си. Тя беше човек със собствени права, не допълнение към съпруга си, ако евентуално се омъжеше за Деър. Трябваше й също и доказателство, че той обича само нея; че я обича достатъчно, за да я иска, независимо колко й е сърдит.
Денят на заминаването дойде и докато товареха багажа, Кейси остави нареждания на прислужниците относно затварянето на къщата. Ако решеше по-късно да я продаде, щеше да пише на адвоката на Дрю и да му съобщи намеренията си. След като всичко беше готово, хлипащата бавачка на Брендън нерешително подаде малкия си товар на майка му. Но тъкмо когато кочияшът шибна конете, една дребна жена с гарвановочерна коса извика Кейси по име. Тя веднага позна Лидия. Отначало реши да не й обръща внимание, но размисли и нареди на кочияша да спре.
— Госпожо Стенли, радвам се, че ви хванах — изрече Лидия задъхано, изравнявайки се с Кейси. — Научих адреса ви от брат си. Можете ли да ми отделите един момент? Аз съм Лидия Хърли.
— Знам коя сте — каза Кейси хладно.
Изчервявайки се виновно, Лидия отговори:
— Имате пълното право да ме мразите. Аз… се влюбих в Деър. Онова, което видяхте онзи ден, не беше негова заслуга.
— Защо ми казвате това? — запита Кейси със събудено любопитство.
— Защото се срамувам от начина, по който се държах. И освен това, Еди ми каза колко много ви обича Деър. И колко мъки сте преживели, докато отново се намерите — разкри Лидия виновно. — Никога няма да бъда щастлива в Австралия, независимо колко романтични са фантазиите ми. А това си беше чиста фантазия.
— Нямаше защо да ми го казваш, Лидия — изрече Кейси, вече изпитвайки по-приятелски чувства към момичето.
— Напротив — настоя Лидия. — Ако заминавате заради мене и заради сцената в дома на Деър, би трябвало да узнаете истината.
— Каква е тя?
— Истината е, че онзи ден аз пристигнах малко преди вас. Деър устоя на опитите ми да го съблазня, нарече ме разглезено дете. Което напълно си заслужавах. После вие дойдохте и той ме помоли да го изчакам в приемната, без да знае, че точно вие сте на вратата. Не можах да понеса мисълта друга жена да го има. Без да се съобразя с последиците, се съблякох и… Знаете останалото. Деър нямаше абсолютно никаква вина.
— Какво те накара да дойдеш при мене точно днес и да ми разкажеш това?