— Щях да те отвлека, разбира се — разкри той с лек, дори малко дразнещ тон, но подплатен с твърдост, която не остави у Кейси никакво съмнение, че би направил точно това, което току-що беше казал, без да изпита ни най-малко угризение.
— Ти си един арогантен негодник, Деър Пенрод, но не бих те взела различен.
— И аз не бих те взел различна, ако ми позволиш — отвърна той с игрив тон. — Фактически, мисля, че ще те взема сега.
— Пак ли?
— Пак и пак, и пак…
— Не и ако аз те взема първа — измърмори тя и малките й ръце заиграха умело по тялото му.
Той се загърчи трескаво, когато пръстите й обхванаха набъбналата му мъжественост и започнаха да го галят, подлудявайки го от желание.
Устните й вкусваха солта по кожата му, изследваха плътните мускули по гърдите му и по плоския му корем. Когато устата й го намери, той се изви рязко, шок и наслада разтърсиха цялото му тяло. Никога не му беше хрумвало, че Кейси ще иска да му достави удоволствие по същия начин, по който той понякога й даваше наслада. Това, което тя правеше с него, беше силно еротично и възбуждащо. Но той не искаше нощта да свършва толкова скоро, затова нерешително я притегли нагоре, докато тя не се озова върху него, и той навлезе полека в нея.
— Вещица такава — изръмжа Деър, внезапно променяйки позицията, за да заеме доминиращата роля и да поведе себе си и нея към екстаза.
26
Доста отегченият и донякъде сънлив Брендън, сгушен в любящите ръце на баща си, се прозяваше по време на кратката, но вълнуваща церемония, съединяваща родителите му в брачен съюз. Накрая той протестира оживено, когато Деър целуна властно усмихнатата му майка, която Брендън приемаше като изключително свое притежание. Той не беше особено щастлив, че ще споделя майка си с някого, но изглеждаше омаян от огромния мъж, който го обсипваше с нежност и любов. Не разбираше защо прекрасната му майка понякога — но не винаги — го пренебрегва, когато този мъж, наричан татко, я прегърне. Обикновено след подобно възмутително деяние двамата започваха да лудуват в леглото. Той не виждаше какво правят, но шумът, който вдигаха, ясно показваше, че не спят. Може би, заключаваше детският мозък на Брендън, ако мама беше толкова запленена от татко, най-малкото, което можеше да направи, беше да приеме и него. Гукайки щастливо, той ги възнаграждаваше с омайна усмивка, по своему благославяйки съюза им.
В следващите шест месеца Брендън се научи да обича мама и татко по равно. Научи се и да ходи, поради което родителите му трябваше непрестанно да го пазят. Макар че обичаше меките ръце на майка си и приятния й мирис, той обожаваше грубоватите игри на татко и усещащата се в тях нежност. Когато „Марта“ акостира в Порт Джаксън, Брендън възхити и двамата, произнасяйки първата си дума. Тя, естествено, беше „тате“.
Горещото слънце прежуряше над главите им, когато стъпиха на брега на 10 януари 1810 година. Бяха отсъствали над една година и в колонията бяха настъпили забележими промени. Нови сгради бяха изникнали на пристанището и навсякъде, където Кейси погледнеше, виждаше нови пътища, построени с труда на депортираните. Няколко кораба се полюшваха закотвени в пристанището, включително английски, американски и френски, с товар от стоки или превозващи осъдени затворници.
— Ще те заведа в къщата, която Дрю ти е оставил, скъпа — каза Деър, когато слязоха на брега. — Ще ми трябват няколко дни, за да сваля товара на брега и да уредя прехвърлянето на животните до имението Пенрод. Слава богу, че имаме къде да отседнем. Дори при цялото това ново строителство хановете като че ли още не достигат.
Къщата изглеждаше почти така, както я беше оставил Дрю, и Кейси се настани там за краткия си престой. Прислуга нямаше, храна също, но Деър я увери, че ще се погрижи за всичко. Верен на думата си, той доведе само след час двама затворници, носещи припаси от кораба, както и от правителствените складове. Самият Деър се върна на свечеряване, нямайки търпение да сподели някои от новините, които беше научил през деня.
— Губернаторът Локлън Макуори пристигнал в Нов Южен Уелс към края на миналата година — осведоми той Кейси, докато двамата вечеряха. — Довел собствен полк в колонията и разпуснал Корпуса на рома. Повечето вече били преместени в Англия, макар че доста от тях, които били купили земя, останали тук.
— Слава богу, че вече ги няма — каза Кейси.
— Научих и че Макуори не бил особено доволен, че намира избрана група заселници в привилегировано положение. Заклел се да промени това.