— Господи, та това е тя! — извика радостно Рой. — Не знам как, но по някакъв начин Деър е успял да намери Кейси жива и да я направи своя съпруга. Няма две жени, които толкова да си приличат. И тя държи внука ми!
— По дяволите?! — зяпна смаяно Бен, изпускайки любимия израз на Деър. — Прав си, татко. Само Деър може да направи невъзможното.
Робин не каза нищо. Само се взираше в Кейси с меко и замечтано изражение.
Кейси се засмя, наслаждавайки се на сензацията, която беше предизвикала, но вниманието бързо се отклони към сина й.
— Някой от вас ще ми каже ли как стана всичко това? — запита Рой, вдигнал въпросително вежди. — Повярвахме, че си мъртва, Кейси.
— Това е дълга история, Рой — засмя се тя, — и си струва да ви я разкажа, но има още една изненада за вас.
— Господи! Не мисля, че мога да понеса още нещо — изпъшка Бен, хващайки се за гърдите в пристъп на привиден ужас.
— Тази изненада е за Марта, тя в кухнята ли е?
— Ще я доведа — предложи Робин, все още шокиран от завръщането на Кейси.
Докато ги чакаха, Брендън започна да изучава стаята, спасена от опустошение от Бен, който вдигна момченцето на раменете си сред викове и възторжен смях.
Междувременно Деър обясни как стоят нещата с Джереми Комбс. После Робин се върна с Марта. Научила от Робин за чудодейното завръщане на Кейси от света на мъртвите, Марта възторжено прегърна приятелката си и след това започна да се суети около Брендън, който сега вече се люлееше на коляното на дядо си.
— Робин каза, че си искал да ме видиш, Деър — изрече тя, поглеждайки с любопитство към него.
— Става дума за Джереми, Марта — започна колебливо Деър.
— За съпруга ми Джереми? Той е мъртъв, господине, мислех, че знаете това.
— Той си е съвсем жив, Марта — обади се тихо Кейси. — Претърпял корабокрушение и се върнал в Англия след една година, но не те намерил. Ще го оставим обаче лично да ти разкаже.
— Той е тук? В Нов Южен Уелс? — извика Марта с разширени очи и пребледняло лице.
— Да, чака пред вратата — усмихна се Деър. — Помислих, че би искала да го приветстваш насаме.
Тя се взря във вратата за една дълга секунда, преди да изхвърчи през нея като насън.
След малко сияещата Марта се върна с изпадналия в екстаз Джереми, хванати под ръка като любовници, със зачервени лица. След като морякът разказа историята си и осведоми Марта, че е получила пълно опрощение, радостната двойка се извини и се оттегли в стаята на Марта.
След това Деър се впусна в подробен разказ за изпитанието на Кейси, оставяйки всички смаяни от измамата на Марси.
— Смятам, че трябва да пазим това в тайна от Тед Маккензи — предложи замислено Рой.
— Не желая да наранявам никого — каза Кейси. — След като Марси е мъртва, няма смисъл да отваряме старата рана.
— Съжалявам да чуя, че старият ми приятел Дрю Стенли е починал — добави Рой. — Той беше добър човек.
— Най-добрият — съгласи се Кейси. — Не знам какво щях да правя без него.
— Нито пък аз — добави чистосърдечно Деър. И изведнъж се прозя широко. — Денят беше дълъг, време е да сложим сина си да спи. Има още много неща, които ние с Кейси бихме искали да ви разкажем, но ще трябва да почакате до утре.
Спейки щастливо в една от стаите, в люлката, донесена от „Марта“, Брендън не знаеше, че е станал истинска сензация в имението Пенрод. Жизнерадостното момченце бързо беше спечелило сърцата на всички в къщата.
В спалнята, намираща се от другата страна на коридора, Деър притискаше Кейси в прегръдките си, възбуденото му тяло беше горещо и твърдо, а нейното се извиваше към него и се сливаше с него. Очите й бяха блестящо зелени, лицето зачервено; лека пелена от капчици пот замъгляваше плътта й. Тихи стонове се откъсваха от полуразтворените й устни, подканвайки Деър да ги изследва отново и отново.
Ръцете, устата и езикът му действаха прилежно и с любов, за да я отведат до най-високите върхове на възбудата. Той влезе с лекота в нея. Кейси стенеше безумно, приветствайки стоманената дължина и кадифената сила, които й донасяха такова пронизващо удоволствие. Двамата се движеха като един — едно тяло, един ум, едно съгласие. Кулминацията ги обля като вълна, изхвърляйки ги в едно обвявано от бури море от чиста страст. А след това двамата заплуваха към брега в успокоено съгласие.
— Обичам те, Кейси. Никога повече няма да те изпусна от поглед — обеща Деър, игриво захапвайки ухото й. — Ти си моят живот, аз съм нищо без тебе.
— Какво те кара да мислиш, че ще искам да замина? — отзова се лениво Кейси. — Не съм погледнала друг мъж, откакто те срещнах. Обичам те, Деър.