Откъм едно високо евкалиптово дърво долетя крясъкът на сврака. После друг звук я стресна. Неколцина мъже с груба външност изскочиха от храстите от двете страни на пътя с викове и крясъци, размахвайки здрави тояги. Рой реагира веднага и грабна заредената пушка. Стреля, но преди да успее да зареди наново, двамата мъже скочиха върху него и го събориха на земята.
— Разбойници! — изкрещя Марта с обезумял поглед.
Това бяха избягали затворници, укриващи се в храсталаците. Убежището им се намираше в подножието на Сините планини; оттам те излизаха на своите редовни набези, за да ограбват и убиват, а понякога и да изнасилват.
Двете жени се притиснаха една до друга в дъното на фургона. Това бяха отчаяни, преследвани мъже, борещи се за оцеляването си. Двете жени с право се опасяваха, защото, съдейки по алчните погледи на разбойниците, те отдавна не бяха виждали жени.
— Я виж ти какво сме имали тук, братлета! — каза единият от мъжете, явно водачът, заобикаляйки фургона.
— Тези жени са ми поверени — извика Рой, борейки се с двамата разбойници, които го бяха притиснали към земята. — Не ги докосвайте!
Водачът на разбойниците дори не го удостои с поглед.
— Гоуд, Бърт, я погледнете тая рижата! — ахна единият разбойник, зяпайки Кейси с отворена уста. — Ама че красавица, а?
— Така си е, Арти, така си е — потвърди Бърт. — Измъкни я от фургона, докато Сам и Уайти разпрегнат бивола. Може да му намерим някаква употреба на това животно. Колкото до жената, знаем за какво служи.
Недвусмислената му усмивка показа на Кейси какво я очаква.
Когато Арти посегна към нея, тя реагира инстинктивно, хващайки го неподготвен, когато го блъсна настрана и скочи от фургона, втурвайки се през храстите и високите треви към закрилата на дърветата. Чуваше преследвачите зад себе си, но не се осмеляваше да погледне назад. Тръни се забиваха в кожата й, захващаха се за полите й и раздираха нежната й плът, но болката беше нищо в сравнение с това, което я очакваше от ръцете на тези отчаяни мъже.
— Бягай, Кейси, бягай! — извика Рой със задавен глас.
От насърчителните му думи на краката й пораснаха криле и тя буквално полетя през храсталаците.
Дробовете й горяха, дъхът засядаше в гърлото й, но в края на краищата всичките й усилия се оказаха напразни. Заради малкото сили, с които разполагаше, тя не можа да се изплъзне от якия си преследвач. Тъкмо беше стигнала оттатък дърветата, когато устремът й беше рязко спрян от една жестока ръка, която силно дръпна дългата й коса, вееща се като червено знаме зад нея. Тя изпищя от болка, когато Бърт я повали на земята и я повлече към горичката.
— Хванах те, момиче — изръмжа той, спирайки внезапно.
— Пусни ме, чудовище такова! — изписка Кейси, борейки се да се изтръгне от него. — Не знаеш ли, че и аз съм затворничка като тебе?
Нямаше нужда да си хаби думите, защото Бърт не й обърна почти никакво внимание.
— Но си жена, нали? Ирландка, ако не се лъжа. Винаги съм харесвал червенокоските. Дивачка, а?
И той се изсмя.
Заета да се брани диво, Кейси не чу виковете и изстрелите, идващи откъм фургона. Но Бърт, свикнал постоянно да бъде нащрек, ги чу и реагира моментално. Изруга цветисто и пусна Кейси, защото усети заплахата. Колкото и да беше апетитно, никакво момиче не може да го накара да стане толкова непредпазлив, че да си загуби живота.
— Още не сме свършили с тебе, момиче — изсъска той, хвърляйки злобен поглед към нея. — Знам къде да те намеря и мога да се обзаложа, че един ден ще те имам.
Кейси, изплашена до смърт, не можеше да направи нищо, освен да му хвърли поглед, изпълнен с омраза. Той внезапно се обърна и изчезна сред дърветата, сподирен от истеричния кикот на птица, който почти заглушаваше звука от приближаването на конник, напредващ с оглушителен шум през храсталака.
Деър скочи от седлото, приземявайки се до малката сгушена фигурка.
— Госпожице О’Кейн! Кейси, добре ли си? Какво ти направи този негодник?
— Аз… нищо ми няма — отвърна Кейси, опитвайки се да запази достойнството си. Поради борбата с Бърт и дивия бяг през бодливите храсти корсажът й се беше скъсал на няколко места, оставяйки оголени изкушаващи гледки. — Пристигнахте навреме.
Деър изведнъж осъзна, че раздраният й корсаж е почти безполезен. Смаяно се вгледа в нея, сякаш омагьосан. Никога, дори в най-дивите си сънища не беше мислил, че ще види нещо толкова съвършено. Тялото й, разголено под остатъците от дрехата, беше бяло и гладко като алабастър. Гърдите й бяха малки, но деликатно оформени, увенчани с две пъпки с цвета на узрели череши. Макар че беше прекалено слаба, Деър съзнаваше, че всичко в дребното тяло на Кейси О’Кейн му харесва. Когато най-накрая вдигна очи към лицето й, те блестяха като полирано сребро.