Изчервявайки се сърдито, Кейси задърпа съсипаната материя на дрехата, за да прикрие оголените си гърди, но разбра, че корсажът й е непоправимо разкъсан.
— Не знаете ли, че не е прилично да зяпате така? — изсъска тя, когато очите на Деър залепнаха на гърдите й. — Дайте ми жакета си.
Безсрамно ухилен, той смъкна дрехата и я наметна на раменете й, стреснат от крехкостта на костите, които върховете на пръстите му допряха. Кейси неволно потръпна при неочакваната горещина на ръцете му, които се задържаха на раменете й малко по-дълго, отколкото беше необходимо. Тя усети как по тялото й преминава тръпка от неочаквания контакт и се запита дали и Деър го е почувствал. Сякаш в отговор, ръцете му се дръпнаха и челото му се набръчка озадачено.
— Благодаря — измърмори тя и се уви плътно в жакета, благодарна за защитата, която дрехата й осигуряваше срещу горещия му поглед.
Кейси знаеше достатъчно за мъжете, за да разпознае желанието. Инстинктивно отстъпи една крачка. Не се беше отървала от изнасилване от страна на разбойниците само за да падне жертва на някакъв си „меринос“. Особено такъв като Деър Пенрод, който я смяташе за не по-добра от калта, по която тъпчеше. В последните месеци тя отчаяно се беше борила да запази девствеността си и в момента това беше единственото ценно нещо, което притежаваше. Никой нямаше да я убеди да се откаже толкова лесно от нея.
Усещайки как Кейси се отдръпва, Деър запита:
— Страх ли те е от мене?
— Не се страхувам от никого — заяви тя войнствено. — Но не съм глупачка. Напълно осъзнавам слабостта си и вашата сила.
Внезапно засрамен от изблика на желание и сексуално напрежение, което изпитваше още от мига, когато беше спрял погледа си върху Кейси О’Кейн, всепризната убийца, Деър се обърна отвратен.
— Няма нужда да се страхуваш от мене, Кейси. Твърде взискателен съм, за да се поддам на твоите доста съмнителни чарове.
— Но вие…
За щастие думите на Кейси замряха в гърлото й, когато друг ездач пристигна в галоп през храсталаците.
— Деър, всичко наред ли е?
— Няма нищо, Бен — увери го Деър. — Как са татко и Марта?
— Татко се отърва с малко порязвания и синини, иначе е добре. Не са докоснали Марта. Ами… ами…
— Казва се Кейси, Бен. Кейси О’Кейн — подсказа му Деър, забелязвайки възхитения поглед на брат си.
Малко по-млад от Деър, който беше на двадесет и девет години, Бен притежаваше небрежно красивата външност на баща си и брат си. С изключение на това, че сивите очи на Деър често бяха замислени и напрегнати, докато в погледа на Бен искряха хумор и веселие. Малки бръчици излизаха от ъгълчетата на очите му, а устата му като че ли всеки момент щеше да се извие в усмивка. Не толкова висок като Деър, но не по-слаб от него, той носеше черната си коса вързана на опашка с кожена връвчица.
Очите на Бен се разшириха в оценяващ поглед, докато оглеждаха Кейси от глава до пети, явно харесвайки видяното. Макар че тя се изчерви под неприкрития му поглед, не усещаше лоши чувства зад него.
— Не си споменавал, че е толкова хубава, братко — укори го той, привидно разсърден.
— Не съм я споменавал изобщо — отвърна Деър, поради някаква неясна причина ядосан от интереса на брат си към Кейси. — Кейси, това младо кутре е брат ми Бен. Срещнах го по пътя, когато се отдалечих от фургона. Той и няколко от работниците ни били излезли на лов. Когато чухме изстрелите, побързахме обратно към фургона.
— За щастие, пристигнахме навреме — допълни Бен. — Това едва ли е посрещането, което заслужаваш, Кейси, но се надявам да бъдеш щастлива при нас — прибави той с леко намигване.
— Кейси не е гостенка, която да сме длъжни да забавляваме — напомни Деър на брат си. — Тя е просто прислужница. Една от осъдените, депортирани заради извършено престъпление. Заведи я обратно във фургона, Бен. Аз смятам да претърся наоколо за разбойника, който я нападна. Какво стана с другите? Измъкнаха ли се?
— Без двама. Том Хийли и Бък Конрой ги водят към Сидни. Сигурен съм, че Корпусът с голяма радост ще ги тикне зад решетките. Внимавай, Деър. И не се тревожи за Кейси, аз ще се грижа добре за нея.
Деър се понамръщи и кимна, качвайки се сръчно на коня си.
— Ще ви изпратя до дома. И, Бен — намекна той многозначително, — трябва да говоря с тебе по-късно.