— Дръж ръцете си така, че да ги виждам, Дени — предупреди Далмас, без да повишава тон, — и всичко ще бъде наред. Евтини лъжци! Сега, предполагам, ще ми кажете за какво съм тук.
Мъжагата се обади с дрезгав глас:
— Но, за Бога! Какво те прихваща? Изкара ми акъла, като спомена за Уолдън.
Далмас презрително се изсмя.
— Добре, добре, Дени! Още малко и ще ме убедиш, че тя изобщо не е чувала за него. Дай набързо да се изясним. Защо ми се струва, че не съм дошъл тук за добро?
— Направо си се смахнал — изръмжа дебелият. Далмас поотмести пистолета встрани. Опря гръб на стената до прозореца, наведе се и изключи радиото с лявата си ръка. После рече горчиво:
— Сам се издаде, Дени. И то прекалено лесно. Твърде едър си за опашка и на няколко пъти те забелязах да ме следиш. Щом цъфна тая нощ при разчистването на сметките, бях почти наясно… А като взе да ми пробутваш смешната история как си на карал мацето да дойде тук, съвсем се убедих. Да те вземат мътните, нима мислиш, че тип като мен, успял да остане жив толкова време, ще повярва на прозрачните ти лъжи? Хайде, Дени, не се опъвай и ми кажи за кого всъщност работиш… Мога да те пусна да офейкаш… За кого работиш? За Донър? За Сутро? Или за някой, когото не познавам? Защо ми устроихте тоя капан тук в гората?
Момичето внезапно скочи и се нахвърли върху Далмас. Той я отблъсна със свободната си ръка. Тя се просна на земята и изпищя:
— Дай му да се разбере, дебелако! Чуваш ли, дай му да се разбере!
Дени не помръдна.
— Затваряй си човката! — остро рече Далмас. — Нямам намерение да се хващаме за гушите. Това е просто разговор между приятели. Стани и стига си хвърляла чифтета!
Блондинката бавно се изправи.
В полумрака на стаята лицето на Дени не промени изражението си и остана като камък. Гласът му прозвуча глухо и раздразнено:
— Продадох се. Постъпих подло… Ето, това е. Писна ми да гледам как ония глупачки, статистките, си крадат една на друга червилата… Ако ти се иска, фрасни ми един.
Продължаваше да стои неподвижно до масата. Далмас бавно поклати глава и попита отново:
— Кой е шефът, Дени? За кого работиш?
— Не знам — отвърна Дени. — Обаждам се по телефона, получавам заповеди и по същия начин давам отчет. Парите ми изпращат по пощата. Опитах се да осуетя тая гадост с идването тук, но без успех… Все пак мисля, че ти е устроен капан, и не знам абсолютно нищо за стрелбата на улицата.
Далмас го погледна изпитателно.
— Не би увъртал, за да ме задържиш по-дълго, нали, Дени? — попита той спокойно.
Мъжагата бавно вдигна глава. Изведнъж в стаята стана абсолютно тихо. Отвън бе спряла кола. Приглушеното бумтене на мотора й замря.
Червеното око на прожектора се блъсна в горната част на мрежите. Светлината ги заслепи. Далмас се наведе, опря коляно на пода, бързо и безшумно се прилепи до стената. В тишината прозвуча дрезгавият глас на Дени:
— Ченгета! Да ги вземат мътните!
Червената светлина сякаш разтопи телената дупчеста мрежа, превръщайки я в розово сияние, и хвърли огромно ярко петно върху вътрешната стена. Момичето хлъцна задавено. За миг, преди да успее да се снижи извън обсега на светлината, лицето й се обагри в червено. Далмас погледна през крайния прозорец, като държеше главата си ниско под перваза. Листата на храстите стърчаха като черни остриета на фона на червеното сияние. По алеята отекнаха стъпки. Груб глас раздра тишината:
— Всички навън! С вдигнати ръце!
Чу се трополене в къщата. Далмас вдигна пистолета си, но напразно… Щракна електрически ключ и на верандата светна. Миг след това, преди още да успеят да се прикрият, на светлината се откроиха фигурите на двама мъже със сини полицейски униформи. Единият държеше в ръцете си автомат, а другият — люгер с дълга цев и специален магазин, прикрепен към него.
Нещо щракна. Дени бе застанал до вратата и отваряше шпионката. В ръката му се появи пистолет и той стреля в дупката.
Тежък предмет падна на цимента и издрънча. Мъжагата се олюля напред-назад в кръга на светлината. Беше се хванал ръце за корема. Шапка с твърда козирка падна на земята и се изтърколи по пътеката.
В момента, в който автоматът изтрещя, Далмас се хвърли на пода и се притисна ниско долу, в самия ъгъл между стената и дюшемето. Заби лице в дъските. Момичето зад него пищеше.
Изстрелите светкавично надупчиха стаята, от единия край до другия, и изпълниха въздуха с прахоляк от откъртени парчета мазилка. Стенното огледало се свлече с трясък. Непоносимата барутна смрад се смеси с възкиселата миризма на хоросан. Това трая сякаш цяла вечност. Нещо падна върху краката на Далмас. Той продължаваше да държи очите си затворени, притиснал лице към пода.