— На изток по булеварда, Ноди. Трябва да обмисля нещо — нареди провлечено Рикио. Ноди изсумтя.
— И това ако не е мръсен номер — измърмори той през рамо. — Да возиш тоя тип посред бял ден по „Уилшир“.
— Хайде, хайде, карай, шефе.
Рижият изсумтя отново, отдалечи малкия седан от бордюра и намали скоростта при знака преди булеварда. Празно такси се отдели от отсрещния тротоар, направи завой по средата на улицата и се залепи зад тях. Ноди изчака при знака и зави надясно. Таксито също. Рикио извърна назад глава и го погледна, без да прояви интерес. По „Уилшир“ имаше голямо движение.
Далмас се облегна на тапицираната седалка и замислено рече:
— Защо Уолдън не използва телефона, докато слизахме надолу?
Рикио му се усмихна, свали шапката от главата си и я постави отпред на коленете. После извади дясната си ръка от джоба и я пъхна с пистолета под шапката.
— Защото не иска да му се разсърдим, драги.
— И какво позволи на двама хлапаци да ме водят на разходка!
— Е, не е точно разходка. Нужен си ни в играта… И не сме хлапаци, ясно! — извика Рикио студено.
Далмас потърка брадичката си с пръсти, усмихна се и внезапно попита:
— Направо при Робъртсън ли отиваме?
— Ще видиш. Мисля, още не съм решил — отвърна Рикио.
— Какъв мозък! — подигра се рижият.
Рикио се усмихна пестеливо и равните му зъби се бялнаха. Светофарът на следващата пресечка светна червено. Ноди даде газ и седанът застана пръв в редицата на кръстовището. Празното такси се нареди отляво почти на същата линия. Шофьорът беше червенокос. Шапката му бе килната над едното ухо. Свирукаше си весело. От устата му стърчеше клечка за зъби. Далмас прибра краката си на седалката и прехвърли цялата си тежест върху тях. Притисна гръб към тапицираната облегалка. Високият светофар даде зелено и седанът потегли, после намали скоростта, защото една кола се вмъкна в редицата пред него, за да направи ляв завой. Жълтото такси също бързо зави наляво след нея. Сетне червенокосият шофьор, наведен над волана, внезапно обърна надясно. Пронизително изскърцаха гумите. Занитеният калник на таксито се вряза в ниския калник на кафявия седан и се блъсна в предното ляво колело. Двете коли рязко спряха.
Клаксоните на автомобилите зад тях нададоха яростен и нетърпелив вой.
Десният юмрук на Далмас се заби в ченето на Рикио, а лявата му ръка натисна силно шапката върху пистолета. Рикио се свлече в ъгъла. Далмас бутна шапката на пода. Главата на Рикио се олюля, очите му запримигваха. Далмас леко се отмести встрани и пъхна колта под мишницата си.
Ноди седеше мирно на предната седалка. Дясната му ръка посегна предпазливо към пистолета под бедрото. Далмас отвори вратата на седана, излезе и затвори. Направи няколко крачки и отвори вратата на таксито. Застана прав и погледна към рижия.
Спрелите коли ожесточено надуваха клаксоните. Шофьорът на таксито бе излязъл и правеше героични, но явно съвсем безрезултатни опити да избута настрана колата си. Клечката за зъби в устата му мърдаше нагоре-надолу. Полицай с жълти очила провираше мотоциклета си между автомобилите и отегчено следеше какво става. Кимна на шофьора и подхвърли:
— По-добре влез вътре и дай заден. Разправяйте се някъде другаде. Кръстовището ни трябва.
Шофьорът се ухили, заобиколи отпред таксито, качи се, запали и припряно се запромъква назад, като енергично махаше с ръка и силно натискаше клаксона. Най-накрая успя да се изтегли. Рижият бе подал глава от седана и гледаше изумено назад. Далмас влезе в таксито и затвори вратата.
Полицаят с мотоциклета извади свирката си, свирна два пъти и разпери ръце на изток и запад. Кафявият седан профуча през кръстовището като котка, подгонена от полицейско куче.
Жълтото такси го последва. Когато се поотдалечиха, Далмас се наведе напред и почука на стъклената преграда.
— Остави го, Джоуи. Не можеш да го настигнеш, а и не ми трябват… Майсторски се справи.
Червенокосата глава се наклони към микрофона на таблото.
— Нищо работа, шефе — каза усмихнат. — Някой път ме пробвай с нещо по-сериозно.
2
В пет без двайсет телефонът иззвъня. Далмас лежеше по гръб на леглото в стаята си в „Меривейл“. Пресегна се да вдигне слушалката, без да погледне апарата.
— Ало!
Гласът на момичето отсреща беше приятен и малко напрегнат.
— Обажда се Миане Крейл. Сещате ли се?
Далмас извади цигарата от устата си.