— Аз съм детектив, мисис Бурванд, частен детектив. Опитвам се да се добера до някои факти, за които вие навярно знаете нещичко.
— Казвам се Долтън, Хелън Долтън. За Бурванд забравете.
Блондинката сви рамене и се отдръпна навътре в стаята. Приседна на стол, чиято странична облегалка бе украсена със следи от гасени в нея фасове. Стаята представляваше обикновена дневна на мебелирана квартира под наем и бе отрупана с безброй непотребни джунджурии. На пода имаше възглавници с воланчета по края и два лампиона, които светеха. Върху поставката на единия от тях се бе изтегнала гола женска фигурка. На рафта над газовата камина бяха наредени книги с шарени обложки.
— Става дума за пистолета, собственост на Дарт Бурванд. Появи се в разследване, с което се занимавам сега. Опитвам се да разбера какво е станало с него от времето, когато ви е принадлежал — рече Далмас учтиво, като въртеше шапката в ръцете си.
Хелън Долтън се почеса над лакътя. Ноктите й бяха дълги като на орлица.
— Нямам понятие за какво говорите — отвърна рязко.
Далмас впери поглед в нея и се облегна на стената.
— Надявам се все пак си спомняте, че преди време сте били омъжена за Дарт Бурванд и са му видели сметката миналия април… Или смятате, че е станало твърде отдавна? — нападна я той с нервна нотка в гласа.
Блондинката захапа едно от кокалчетата на ръката си и безцеремонно извика:
— Ще ми остроумничиш ли?
— Не, но щом се налага. Все пак гледай да не заспиш след последната доза морфин.
Хелън Долтън внезапно изпъна гръб. Съмнението, прокраднало се в израза на лицето й, се стопи.
— Какво ви интересува пистолетът? — попита през зъби.
— Нищо особено. С него е убит човек — отвърна Далмас безгрижно. Тя го погледна и след малко добави:
— Бях останала без пукната пара и го заложих. Повече не съм го виждала. Мъжът ми печелеше по шейсет долара седмично, но не ми даваше нищо. Никога не съм разполага и с цент.
Далмас кимна и попита:
— Спомняш ли си в коя заложна къща го остави? Може би пазиш квитанцията.
— Не. Беше някъде на „Мейн стрийт“. Там е пълно с такива магазинчета. А и квитанцията не пазя.
— Ето от това се опасявах — промърмори Далмас. Той прекоси бавно стаята, погледна някои от заглавията на книгите върху рафтовете и спря пред сгъваема масичка, на която бе поставена снимка в сребърна рамка. Вгледа се в нея, после бавно се обърна.
— Това с пистолета е много лошо, Хелън. Твърде важна птица е гръмната с него днес следобед. Номерът от външната страна е изпилен. Ако си го заложила, да предположим, че го е купил някой дребен мошеник, понеже човек от бранша не би си играл да пили номера. Наясно, че е изписан и отвътре. Та това не е работа на гангстер. От друга страна, на мъжа, у когото е намерен пистолетът, изобщо не му подхожда да си купува оръжие от заложен магазин.
Блондинката бавно се изправи. По бузите й пламнаха червени петънца. Беше изпънала ръце до бедрата си. Дишането й се учести.
— Престани да ми вадиш душата, ченге такова! Хич не искам и да знам полицейските ви истории… а пък имам и добри приятели, които ще се погрижат за мен. Така че по-добре се разкарай.
Далмас погледна през рамо към снимката на масичката и невинно отбеляза:
— Джони Сутро не бива да оставя така на показ муцуната си в апартаменти на жени със съмнителна репутация. На някого би му хрумнало, че изневерява на жена си.
Блондинката прекоси с вдървена походка стаята, захлупи снимката в чекмеджето и го затвори с трясък. Сетне облегна бедра на масата.
— Нещо не си наред, бъбривецо! Това не е никакъв Сутро. Хайде, разкарай се! Боже мой! Разбираш ли какво ти говоря?
Далмас се изсмя презрително.
— Днес следобед те мернах в къщата на Сутро. Беше пияна-заляна и сега не си спомняш нищо.
Блондинката замахна така, сякаш се готвеше да скочи върху него, но внезапно спря вцепенена. Ключалката изщрака, вратата се отвори и влезе мъж. Застана на прага и бавно затвори. Дясната му ръка беше в джоба на светлото туидено палто. Беше мургав, широкоплещест, с остри черти на лицето и издадена напред брадичка. Далмас го погледна спокойно и поздрави:
— Добър вечер, съветник Сутро!
Мъжът сякаш изобщо не го забеляза. Погледът му се плъзна покрай него и спря въпросително на момичето.
— Тоя тип разправя, че е ченге и ме тормози за някакъв пистолет… разправя, че бил мой. Изхвърли го навън, ако обичаш! — каза тя с треперещ глас.
— Ченге! Така ли? — възкликна Сутро.
Мина покрай Далмас, без да го погледне. Блондинката отстъпи назад и се смъкна безпомощно на един стол. Лицето й пребледня. Гледаше изплашено. Сутро я изгледа отгоре. После се обърна и извади от джоба си малък пистолет. Държеше го небрежно насочен към пода.