Джулия Барет
Дързост
Всеизвестна истина е, че нежененият мъж, който притежава голямо богатство, има нужда от съпруга.
Сега Пембърли беше домът на Джорджиана и привързаността на двете млади жени една към друга, беше точно това, което Дарси се надяваше да види. Те се обичаха. Много повече, отколкото самите предполагаха. Джорджиана беше спечелила сърцето на Елизабет. Въпреки че в началото тя слушаше с удивление нейния оживен, забавен, нападателен маниер на разговор с брат й, удивление, което граничеше с тревога. Докато в него самия — човекът, който винаги възбуждаше у нея уважение, а то от своя страна почти надвишаваше вълнението й — сега тя виждаше как надделява чувството на радост. Съзнанието й проумя нещо, което никога преди това не бе успявала да проумее. С помощта на Елизабет тя започна да разбира, че може да получи свобода от съпруга си, която един брат не винаги ще позволи на сестра си, десет години по-малка от самия него.
ПЪРВА ГЛАВА
Щом като през изминалите години се потвърди необходимостта един млад мъж, който притежава голямо богатство, да изпита нужда от съпруга, в такъв случай и обратната страна на нещата трябваше да докаже тази истина: всяка красива и заможна лейди трябва да се стреми със жар да открие своя съпруг.
И все пак нашата героиня се намери в положение единствена да се противопоставя на тази самодоволна увереност. Мис Джорджиана Дарси от Пембърли в Дарбишър беше красива, завършена и нещо повече — наследница на едно значително богатство, но остана въпреки това на седемнайсет години съвсем незаинтересована и несклонна да осигури бъдещето си щастие, като предостави това богатство на когото и да било. Джорджиана имаше причина за това.
И причината не се криеше във факта, че тя не беше опитвала да се влюби, съвсем не беше така. Никога не беше бленувала за нищо повече от това. Но първото й любовно приключение само я беше обезсърчило. Останала сираче, още от времето, когато бе навършила деветата си година, тя израстваше като едно необикновено хубаво и очарователно дете. Отглеждаше я нейният единствен брат и любящ пазител — Фицуилям Дарси. Бяха я обучавали цяла поредица от гувернантки и докато те всички я намираха за хрисима, дори плаха, това впечатление не беше потвърдено от нито едно обстоятелство. Впечатление, което правеше недопустимо предположението, че тя не може да извърши нищо против собствените си желания.
Уви, разглезването й направи лоша услуга. На петнайсет години главата й изцяло беше замаяна от вниманието, което й оказа един енергичен млад офицер, лейтенант Джордж Уикъм, синът на стюарда на баща й. Нашата пламенна героиня избяга с него. Ако аферата не бе така щастливо разкрита от нейния предан брат, сега нямаше да ги има последствията, за които да говорим.
Двамата бегълци, за щастие, бяха разкрити навреме. Джорджиана се върна в скъпия си Пембърли, а любимият й брат можеше да се утеши с увереността, че неговата сестра беше невредима и, че никой от околността не направи намек за бедствието, което за малко не я сполетя.
И все пак случаят послужи за проверка на високия дух на младата героиня. Тя се сблъска с опасностите, които я връхлитаха прекалено стремително, случилото се бе полет, бягство към необузданите страсти. Джорджиана се почувства сломена, изплашила се бе от собственото си романтично сърце.
Сега, когато бе в разцвета на младостта си, видът й изцяло потвърждаваше всичките щедри обещания на детството. Тя бе висока, снагата й — грациозно оформена и привлекателна. Тези прелести, надвишили очакванията й, даваха много предимства на мис Дарси. Но радвайки се на пламенното внимание на завидното число изключителни ухажори, тя отказваше да спре сериозен поглед върху когото и да е. Усмихваше се на всички, с повечето беше любезна, но на никого не даваше сериозно обещание.
И все пак за вечерта на нейното появяване в обществото очакванията й бяха големи, тя наистина изпитваше искрено удоволствие от предстоящото събитие. Освен ненаситната радост от танците, имаше и милата компания на снаха си — Елизабет (довела от своя страна с пристигането си до нови взаимоотношения със съседите); чувстваше също така и явното възхищение на младите господа от целия район, нещо, което за Джорджиана не беше ни най-малко нежелано, въпреки нейната решимост да не отговаря на ухажванията им.
Тази вечер Джорджиана имаше и по-далечна цел — от времето на злощастния инцидент с младия офицер, брат й беше станал суров и тя гореше от нетърпение да му покаже колко много се е подобрил начинът й на мислене за двете изминали години. Макар и неопитна, тя не бе глупава и вече бе отрезвена от раздялата с илюзиите си и бе твърдо решена да се поправи недостатъците си. В тези свои усилия намираше подкрепата на младата съпруга на брат си.