С идването на Елизабет Бенет в Пембърли, Джорджиана се надяваше атмосферата в големия дом коренно да се промени. Стаите, които дълго тънеха в тишина, сега се огласяха от смях. Брат й се появяваше в тях по-често и присъствието му носеше радост. Благодарение на намесата на неговата любима съпруга поведението на Дарси се промени осезаемо. Той вече се усмихваше с лекота и понякога дори го чуваха да се смее шумно. Сестра му наблюдаваше тази промяна с благоговение. Тя едва ли би се осмелила да се обърне към него така безгрижно нехайно, както Елизабет бе свикнала да го прави, но независимо от това усещаше спокойствие, знаейки, че и той може да изпита чувство на безгрижие.
Джорджиана, припомняйки си дългите години на самота или в най-добрия случай в компанията на една или друга гувернантка, не можеше да сдържи радостта си от промяната. И когато слушаше дръзките, духовити забележки по адрес на брат си, искрено изразяваше своето възхищение към създателката им. А то нарастваше с укрепването на приятелството им.
Тъкмо когато бе погълната от тези размисли, Джорджиана бе изненадана от появата на самия им обект: Елизабет застана по пеньоар на вратата.
— Е, скъпа моя, Джорджиана — възкликна Елизабет Дарси, — готова ли си да бъдеш приветствана като най-чаровното и красиво създание, което съседите някога са виждали?
— Скъпа сестро — отговори Джорджиана малко учудена, — не вярвам да мислиш, че Дарбишър е лишен от красиви създания, за да ме възвеличават мене.
— Глупости — дойде бързият отговор, — една млада жена при своето първо появяване в обществото винаги е наричана така… Тя е най-красивото създание, което някога са виждали. Била съм на много празненства от този род и никога не съм чувала която и да е млада дама да е получавала по-малко възхвали, без значение колко невзрачна и непохватна е.
— Щом е така — отговори Джорджиана с усмивка, — аз ще се погрижа да изглеждам толкова хубава, колкото казваш, че съм. Оказва се, че тази вечер задачата ми е много лесно осъществима.
— Ти, Джорджиана, трябва да се постараеш, за да ти се възхищават, но не са ти нужни много усилия. Природата те е надарила предостатъчно, да искаме повече би било прекалено. Какъв хубав бал ще има тази вечер! Сигурна съм, че ще танцуваш всеки танц. Твоят шивач, както виждам, е преценил това.
— Аз съм напълно готова за всяка ситуация, скъпа Елизабет. Сър Едуард Стентън така обича старите танци, а синът му Джордж предпочита Буланже, докато Ричард Брук особено харесва народните хороводни танци. Ще танцувам всичко.
— Така млада и вече с чувство за отговорност — възкликна Елизабет. — Дали имат представа младите мъже на Дарбишър какъв щастлив случай ги очаква довечера? Но имай предвид, Джорджиана, един мъж може да се отегчи от прекалената вежливост.
— Да се отегчава колкото иска — отвърна Джорджиана. — Скъпа Елизабет, ще танцувам и ще оставя всеки поглед да ми се любува, ако това може да достави удоволствие на компанията. Ще ми бъде неприятно брат ми и ти да останете посрамени от това, че съм неприветлива. Но не съм влюбена и недей, умолявам те, да изискваш от мен да се влюбя безнадеждно и да се обвържа с обещание към един мъж по време на вечерното празненство.
— Едва ли бих изисквала това, сестро — засмя се мисис Дарси. — Като се замисля за подобно нещо и осъзнавам, че прибързаните съвети от моя страна със сигурност биха дали незначителен резултат. Ако направя подобни грешки в подобен случай, мога само да се учудвам на сегашната си щастлива съдба.
След тези думи, убедена и спокойна за доброто настроение на своята млада приятелка, макар и все още размишлявайки какво ли ще донесе тази вечер, Елизабет се върна в стаята си да се преоблече.
ВТОРА ГЛАВА
Господарят на Пембърли току-що се бе върнал от делови разговори в Лондон и бе довел със себе си един млад архитект. Пембърли, разхубавен с годините от усърдните грижи за поддържането му, все пак имаше нужда от опитна ръка и Дарси дълго бе търсил някой изключителен майстор, който да оцени неговите достойнства и едновременно с това да устои на изкушението да ги усъвършенства като ги промени. Убеди се, че такъв човек е Джеймс Лий-Купър. Макар и да нямаше още трийсет години, младият мъж си бе спечелил име в няколко влиятелни домове. И Дарси, който се възхищаваше през последните години на уменията му, бе доволен, че най-после можа да си осигури неговите услуги.