След като настани гостенина удобно в къщата, той се върна към домашните си дела. Бе заминал за търговския и финансов център на Лондон, Ситито, сигурен, че приготовленията за бала на Джорджиана са в чудесни ръце и каквито и затруднения да възникнат, неговата скъпа Лизи е в Пембърли и ще ги преодолее.
Изключително добрият начин, по който тя се бе адаптирала към своите нови задължения на стопанка на имението, му бе доставил огромно удоволствие. Нейната интелигентност, бързината на ума, умението й да се шегува, които още от самото начало спечелиха чувствата му, бяха все същите, непроменени както винаги, само че вече много по-ярки, благодарение на чувството за достойнство, придобито от високото й положение. Бе я обикнал, а сега в Пембърли можеше и да се наслаждава на нейната ведрост.
Елизабет, от своя страна, посрещаше мъжа си винаги с въодушевление и с цялата дълбочина на истински любящото си сърце. През техния кратък съвместен живот той бе станал за нея всичко, което тя се бе надявала да има. Сега се замисляше за своите първи наблюдения и първи познания за него. Дали се стараеше да внуши страх или искаше да подчертае гордостта си? Никога! Той несъмнено бе най-внимателният, най-щедрият и най-милият от всички мъже. Никой човек, който притежава здрав разум, не би могъл да не го разбере.
— Е, мисис Дарси — обърна се към нея обектът на тези нежни, прочувствени мисли още с пристигането си, — готови ли сме напълно за празненството довечера?
— Напълно, благодарение на теб — отговори тя. — Мисис Ленгам отиде да си почине, заболяха я зъбите; желетата още не са се стегнали; а Артър донесе вестта, че музикантите са се забавили в Итън. Така че всичко се нарежда точно според предвижданията на човек, който е достатъчно неразумен, за да устройва бал.
— А сестра ми? Как възприема тя нещата?
— Доста добре. Готова е и, уверявам те, ще приеме охотно всичко, което може да се случи тази вечер. Кой знае — погледът на Елизабет бе замислен, — какво ще стане, ако някой предизвика възхищението на красивите й очи?
Дарси не можа да сдържи усмивката си, припомняйки си какво точно прикова вниманието му към Елизабет, но само запита:
— Хубави ли са очите на Джорджиана? Наистина не съм забелязал.
— Така е — отговори тя игриво, — защото си неин брат, а не ухажор. Мисля, че съм наистина щастлива, задето имам само сестри. Онова, което можеше да изглежда като недъг за баща ми, бе, разбира се, храна за нашето женско самолюбие. Ако ти беше мой брат, със сигурност щеше да бъдеш сляп за всеки мой чар.
— Вероятно си права, Лизи — усмихна се той, — но за мен онова, което наистина се разкри пред погледа ми, е промяната в поведението, дори във външния вид на тази млада лейди, откакто може да се възползва от твоята компания. Доброто самочувствие на сестра ми не е нещо ново за мен, но когато я погледна сега, съзирам и нещо друго — тя вече разсъждава разумно, няма го предишното й леконравие. Благодарение на твоите чудесни наставления, тя се превръща в образец за своя пол.
Двамата влюбени продължиха в този дух разговора си за Джорджиана, като изразяваха многократно задоволството си от доброто й поведение. Не беше ли тя започнала да учи по-усърдно, да обръща повече внимание на ръкоделията и пианото? Дарси бе доволен да види не само благоприятната промяна в сестра си, но и влиянието на Елизабет. Той чувстваше нейната ръка във всяко усърдие, във всяко подобрение и щастието му нямаше граници. Но както всеки влюбен мъж, ненаситил се на радостите на семейното блаженство, от него едва ли можеше да се очаква да прави най-верните съждения. И ето че Фицуилям Дарси не правеше изключение.
За мисис Дарси новият живот в Пембърли имаше своите трудности. След омъжването си Елизабет Бенет, една красива, интелигентна, но без каквато и да е зестра млада лейди, се бе видяла доста неочаквано господарка на имение и притежателка на неимоверно богатство. Внезапното придобиване на титла и положение, събитие толкова щастливо, колкото такова обстоятелство може да бъде, щяха да донесат на всяка чувствителна млада лейди поредица от рискове. Накратко казано, Елизабет трябваше да се научи да носи товара на неимоверно голямото състояние и на щастието си.
Баща й бе притежател на голям имот в Хардфордшър, но в обкръжението на Дарси бяха все хора от далеч по-знатно потекло, отколкото нейното. Те представляваха върховете, каймака на английската аристокрация, а нейното единствено право в света на титулуваните беше безграничното уважение на Дарси.
Елизабет бе достатъчно проницателна, за да разбере от самото начало на семейния им живот, че всички в Пембърли знаят за скромното й потекло. И веднага забеляза надменно повдигнатите вежди и скритите усмивки на кочияшите, на иконома, на домашните прислужнички и на останалата прислуга — всичките привикнали да получават нареждания от дами, много по-високопоставените от дъщерята на един обикновен селски джентълмен.