На другата сутрин след пристигането на гостенките от Хардфордшър, тя отиде в Хънсфорд, за да поднесе уваженията си, но не намери никого, освен Шарлот Колинс. Мария и Кити бяха излезли да разгледат селото под компетентния надзор на малкия Уилям, а мистър Колинс бе зает със задълженията си да всява покой всред съседски семейства — истински подвиг, възнаграден днес по негово милостиво съгласие с един свински бут.
След първото си не особено приятно посещение в дома на енорийския свещеник, Джорджиана с неохота се упъти отново към Хънсфорд. Този път откри само господарката на дома и веднага си припомни обидите, които трябваше да изтърпява тази жена. Но топлото посрещане на мисис Колинс бе искрено и не след дълго двете вече седяха в гостната на шери и кейк.
— Елизабет — поде разговора Шарлот Колинс, след като приключиха с обичайните първи реплики — ми писа за нещастието, сполетяло нейното семейство. Аз зная, че настроението й сега е потиснато, затова не мога да не съм благодарна, че в това трудно време тя може спокойно да се обърне за подкрепа към своето ново семейство, към съпруга си и към вас.
Джорджиана бе поласкана от комплимента, но побърза да възрази:
— Много сте любезна, наистина. Твърде любезна, тъй като аз мога да направя много малко за Елизабет. И то в никакъв случай не може да се сравни с онова, което Елизабет ми е дала. Но грижите на моя брат за нея са непрестанни. Аз съм сигурна, че той се тревожи за нея повече, отколкото за себе си.
— Така е наистина — каза мисис Колинс с въздишка. — Тяхната взаимна привързаност е необикновена. Би трябвало да ревнувам, ако моята обич към Елизабет не бе така голяма. Женитбата й даде заслуженото. Пък и тя не би приела по-малко.
— Да се съгласи на по-малко! — реагира бурно Джорджиана Дарси. — Защо за бога? Една жена със способностите на Елизабет… Защо да не търси единствената най-подходяща партия, която Англия може да й предложи? — още докато произнасяше тези думи, момичето съжали, че го прави, тъй като видя как под тяхно въздействие страните на Шарлот Колинс се покриха с гъста руменина.
— Скъпа моя — едва успя да продума мисис Колинс, отвърна глава и продължи след няколко мига, — вие сте още млада. Простете ми, че го казвам, но вашето положение в обществото ви поставя в доста по-различна ситуация от много други дами… вашата снаха не прави изключение.
— Елизабет — възпротиви се Джорджиана — се омъжи единствено по любов. Точно в това е моралът. Аз съм сигурна, че тя не би могла да постъпи по друг начин.
— Може и така да е — добави мисис Колинс.
Тя нямаше никакво намерение да обижда младата си гостенка, но имаше свое мнение по въпроса и не го криеше. Бракът, както тя можа да разбере от собствения си горчив опит, съвсем ненужно бе свързван със сърдечните пориви, като забавленията у дома или изборът на дансинга за кадрил. Тя отдавна бе изоставила романтичните си представи за неговата святост, осъзнавайки малко или много, че той е начин на преживяване за жени като нея — ненадарена нито с хубост, нито с късмет.
— Истината е — продължи тя с усмивка, — че щастието се усмихна на Елизабет, както по друг начин се усмихва и на вас, млада лейди. Вашата снаха имаше изключителния шанс да срещне единствения мъж, който може да я направи щастлива. А вие можете да се омъжите или да не се омъжите, както решите. Не всички са така ощастливени от съдбата. За мен тя бе решила друго. Аз не бях винаги в този вид и състояние на духа, каквато ме намирате сега — Шарлот замълча за миг в колебание дали да продължи, но като видя, че Джорджиана е притихнала, заговори отново: — И аз също, когато бях млада, не просто се надявах, а очаквах уверена… един ден да срещна някой млад мъж, а после да се омъжа за него, като му посветя изцяло сърцето си и най-доброто, което имам. И наистина, когато навърших двайсет години, срещнах точно такъв човек. Един учител по музика, който идваше от Лондон да преподава на сестра ми Мария уроци по арфа. Млад човек с превъзходен характер и от много добро семейство. Харесахме се още щом се видяхме за първи път. В продължение на един месец помежду ни се роди и обич. Той ме помоли да му дам дума за вярност, аз обещах. Но, нещастна бедна душа, колкото и да бе добър и възпитан, моят избраник нямаше никакво състояние. Затова когато помоли скъпия ми баща да ни благослови, той отказа, такава партия, според него, би опозорила името Лукас. Рангът на баща ми, неговото положение в обществото, важните му връзки с църквата „Свети Джеймс“, както обясни, били против този брак. Бях млада и с чувство за дълг. Никога не се усъмних в мъдростта на добрите ми родители и не бих се възпротивила на решенията им. Така се разделихме. И все пак, мис Дарси, оттогава не съм обичала никого другиго и сега зная със сигурност, че няма да обичам никого повече от него до края на живота си. Но, скъпа моя, всичко това беше много отдавна.