Напълно отрезвена от чутия разказ, Джорджиана слушаше потресена без да издаде звук. Мисис Колинс продължи развълнувана:
— Ако можех да изживея още веднъж младостта си, мис Дарси, нищо — нито чувството ми за дълг към семейството, нито тщеславието на баща ми — не би могло да ми попречи да следвам гласа на сърцето си. Тъй като животът без обич, колкото и да е подсигурен и на почит, е повече от нещастие.
Джорджиана усети мъката на жената срещу себе си, но не знаеше как да я утеши. Бе засрамена от самата себе си. Затова че тя, бидейки не само красива и в разцвета на младостта си, но дарена също така с неоценимата свобода на избор на действие, си бе въобразила, че има право да осъжда Шарлот Колинс! Тази мисъл сега й се стори убийствена. Знаейки вече нейната тъжна история, тя не можеше да не я съжали, да не й се възхити.
За щастие точно в този миг се чуха гласовете на младите хора, които се връщаха от разходката си. Момичетата се втурнаха шумно в стаята. Мария държеше в прегръдките си лъчезарния вероятен наследник на Лонгборн. Виждайки така неочаквано мис Дарси, Кити изрази бурно радостта си, докато нейната приятелка Мария притихна на мига в присъствието на такава издигната личност.
— Скъпа моя мис Дарси — занарежда Кити с фамилиарен тон, — да знаете само как щяхте да се забавлявате в селото. Там се носят такива прости и демоде дрехи, че по едно време казах на Мария, нали така Мария, казах й: „Господи, Мария, ако мис Дарси можеше да бъде с нас, да види само тези картинки и да се забавлява“. Но може би вие ще се присъедините към нас утре, тъй като ние умираме от желание да участваме в интелигентни разговори.
Малкият Уилям спести на Джорджиана необходимостта да отговори. Неговото оглушително и настоятелно искане леля му да го пусне на земята, трябваше да бъде изпълнено моментално. Когато той се отправи към майка си, всички с възхищение приковаха погледи в него. Независимо от прекалено шумните хвалби на бащата за достойнствата на сина, детето все пак бе с характер.
Мисис Колинс, след като си възвърна предишното спокойствие, което даваше на останалите увереност, че тя е предоволна от живота си в тази къща, изпълнена с любов и благочестие, вдигна детето, целуна го и стана отново уверена в себе си. След това повика прислужницата и поръча още закуски. Радостта на детето се отрази и в лицата на събралите се.
Не мина много време и самият енорийски свещеник на Хънсфорд се присъедини към тях. Бе останал без дъх от задачите си, изпълнявани на добра воля в паството. След него, с по-бавна стъпка, вървеше помощникът му мистър Бийсли.
— Моя скъпа мисис Колинс — възкликна свещеникът особено развълнуван, — такъв свински бут, какъвто донесох на Бриджит преди малко, тя не бе виждала никога досега. Старият Мартин ми го даде без никакво колебание, аз бях длъжен в името на християнското милосърдие да му служа вярно. Нелюбезността, моя скъпа, както едва ли е нужно да ти припомням, е черта на езичниците, а и свинята беше невероятно добре угоена.
След което се обърна към останалите и отправи възторжените си приветствия към мис Дарси и сина си, и едва малко по-късно се разбърза да представи мистър Бийсли на гостите си.
— Може ли да има по-красива гледка? — възторгваше се той. — Малкото ми детенце; мис Джорджиана Дарси; две чудни чаровници в цвета на младостта си — и след няколко мига добави припряно: — Накрая, без да има нужда да го казвам — жената, която ме направи най-щастливият сред мъжете. Семеен живот, Бийсли, семеен живот. Самата лейди Катрин бе така загрижена и настоятелно ми го препоръчваше. Аз не мога да не последвам нейния пример да ти го препоръчам. Няма нищо по-добро в света.
Мистър Бийсли се поклони механично и бързо се обърна с усмивка към съпругата на енорийския свещеник:
— Да можех да намеря жена точно като мисис Колинс, щях да се вслушам в съвета ви незабавно. Но се опасявам, че нито една деликатна жена не би избрала такъв мъж като мен.
— Колко малко познавате собствената си цена — намеси се мисис Колинс с усмивка. — Прям човек като вас струва колкото сто, сипещи любезности ухажори.
— По време на моите ергенски години — прекъсна я мистър Колинс с приповдигнат тон — аз се ласкаех от мисълта, че имам специален подход към нежния пол. Тези дни, скъпа моя — побърза той да увери съпругата си, — са отдавна отминали. И все пак мога да ви посъветвам, Бийсли, че пътят към сърцето на всяка жена е почтителното отношение към нея. Зависи, обаче, Бийсли, няма значение какво може да каже тук мисис Колинс, но на жената не може много да й се угоди.