— Тогава аз съм в плачевна ситуация — каза кюрето, — тъй като не мога да се правя, че съм съгласен, когато не съм. Трябва да кажа какво мисля.
— Боже праведни, сър — извика Кити, която не можеше да отмине с мълчание такова необичайно схващане. — Как можете да казвате онова, което мислите? Да предположим, че не всичко в ума ви е за хорските уши. Мен, например често ме спохождат мисли, които единствено благоприличието не ми позволява да изрека на глас. Как може точно един духовник, измежду всичките мъже да бъде така суров?
Младият мъж, изправен в целия си огромен ръст, погледна надолу към Кити за първи път с известен интерес, очите му не се откъсваха от нея.
— Суров? — повтори той. — Аз съм сигурен, мис, че потвърждаването на истината носи само добро. Злото се загнездва най-добре единствено в съзнанието на лекомислените хора.
Кити прехапа устните си и притихна. Но по-късно след обяд запита Мария, когато двете бяха сами:
— Не намираш ли, че онези нищожни красавци като Франк Мидълтън са малко глуповати? Приятният външен вид е нещо много добро, но аз винаги съм твърдяла, че онова, което е далеч по-привлекателно у един млад мъж, е наличието на характер.
Мария, доста изненадана от необикновеното, нечувано досега твърдение на приятелката си, не можа да отговори нищо.
ТРИДЕСЕТА ГЛАВА
Едно щастливо събитие се оказа най-окуражаващото средство за прекършения дух в семейство Бенет. Джейн Бингли роди благополучно здраво момиченце.
Мисис Бенет, която непрестанно се грижеше за дъщеря си, сияеше от задоволство. Радостта на нейния съпруг от появата на първото им внуче бе също толкова голяма, колкото и нейната.
— Струва ми се, скъпа моя мисис Бенет, че вие ще предизвикате недоумение всред съседите — заговори й той, когато двамата се върнаха в стаята си, след като се бяха радвали на новороденото, докато се насити дори мисис Бенет. — Малко са онези, които охотно ще повярват, че е възможно такава красива жена като вас да се сдобие с още едно поколение. Колко ли ще се удивляват! Мисис Бенет станала баба, ще възкликнат те, ами, това не може да бъде!
— Мистър Бенет, вие ще злоупотребите с търпението ми — възпротиви се тя, макар неговите ласкателства да й бяха приятни. — Лейди Лукас, както се оказва, е в много по-подходяща от мен за тази роля, толкова е сбръчкана и слаба. Как ли се разхожда из Меритън с малкия си наследник, мистър Уилям Колинс! Това дете има нещастен вид, болно ми е да го гледам. Помисли си само — то един ден ще притежава нашия Лонгборн. Ето това ме тормози. Но, мистър Бенет, поне намирам утешение в мисълта, че нашето новородено, няма да види, когато порасне, нито едно от нещастията, сполетели нашите дъщери. Мистър Бингли и Джейн ще се погрижат както трябва за това. Чарлз Бингли не е мъж, който ще позволи техния Пелам Хол да стане жертва на варварски посегателства.
Самите възторжени родители отдавна бяха решили, че ако се сдобият с дъщеря, те ще оповестят за нейните неоспорими във всяко едно отношение качества, като я кръстят на името на леля й Дарси. Роди им се наистина дъщеря, оправда всичките им очаквания, но в сърцето на мистър Бингли, който сам бе предложил името на Елизабет, тя винаги щеше да бъде олицетворение на красотата и обичния характер единствено на чудесната си майка. Тези свои усещания той държеше в тайна от мисис Бингли, която вече бе съзряла в очите на малката Елайза предзнаменование за мъдростта на нейната леля. Що се отнася до мисис Дарси, нейната радост за сестра й и за новородената й племенница бе безгранична. Виждайки Джейн с бебето, тя си припомни преценката на мисис Гарднър за младата лейди, изказана доста отдавна: „Ако някога е била създадена жена, за да бъде майка, то това е Джейн Бенет“.
Самата Елизабет през последните седмици като че ли се прероди, доби отново смелост, докато съседите продължаваха неуморимо да се ровят в нещастието на семейство Бенет и оставаха наблюдатели на срама, сполетял по този начин и семейство Дарси. Фицуилям правеше каквото бе по силите му, за да разсее мрачното й настроение, но в последно време рядко се намираше в имението и не можеше да я утеши. Пътуваше често до Лондон и по делото на леля й Филипс, и поради собствените си задължения. Дори когато пристигна радостната вест от семейство Бингли, той отново бе заминал за града. Както той, така и семейство Гарднър й пишеха често за всички промени, нещата бяха поверени в ръцете на най-добрите адвокати. Мистър Гарднър поддържаше връзка със сестра си и се стараеше да й помогне почти през цялото време, за да облекчи положението й, доколкото бе възможно. Елизабет не се съмняваше, че те правят всичко, което можеше да се направи за мисис Филипс, Но какъв щеше да е изходът не се знаеше. Към местните клюки бе добавена още една — съвсем реалните опасения за живота на леля й.