Лий-Купър се умълча. Изглеждаше успокоен от приятната обстановка, както и от това, че постави на мястото им с неласкавата си оценка най-изтъкнатите английски семейства заради липсата у тях на всякакъв естетически вкус. Той остана известно време загледан в портрета. Наблюдавайки го така погълнат от образа на Джорджиана, мисис Дарси изведнъж бе осенена от мисъл, която само допреди минути би отхвърлила като невероятна. Младият архитект през последните дни започна да задава ни в клин, ни в ръкав много и странни въпроси за сестрата на съпруга й — за нейното детство, за предпочитанията й по отношение на книгите, кои са любимите й места за разходка. Дори взе нетърпеливо да подпитва кога ще се върне Джорджиана от Розингс. И макар че самият той имаше работа в Лондон, Елизабет знаеше добре това, все отлагаше заминаването си по една или друга причина в продължение на повече от две седмици. Нямаше съмнение в неговите чувства към младата й зълва, Елизабет беше вече сигурна, че той я обича.
Колкото повече мисис Дарси разсъждаваше над откритието си, толкова повече я обземаха тревожни предчувствия. Наистина мистър Лий-Купър притежаваше превъзходни качества, непоколебим характер и остър ум. На неговата възраст той вече си бе създал изключително име в артистичния свят. Самата Елизабет го преценяваше като превъзходна партия. Но семейство Дарси винаги щеше да си остане семейство Дарси, Пембърли, както знаеше прекалено добре, се открояваше над всички останали имения в Англия. Един архитект, колкото и гениален да бе в професията си, за тях, дори и в новия век, си оставаш един търговец. Колкото и да й се искаше да окуражи младия си приятел, тя не би се решила да му вдъхне надежди, които можеха да завършат с горчиво разочарование. Добре беше все пак, че Пембърли нямаше да вижда няколко седмици Джорджиана, както се разбираше от писмото й, пристигнало тази сутрин.
Моя най-обична Елизабет — започваше писмото, Сигурна съм, ти ще бъдеш учудена, че ти пиша от Лондон, имайки предвид предишното ми писмо, в което ти разказах колко добре се чувствам в Розингс. В действителност смятам, че бях прогонена от това красиво място и то не от някой друг, а от моята мила леля, която ме принуди да си тръгна. Но за това — по-късно.
Може би е най-добре, скъпа сестро, че започвам от самото начало. Моето гостуване в Кент тръгна съвсем спокойно. Веднага изпълних молбата ти и посетих твоята отдавнашна приятелка мисис Колинс. Мисля, че нейният усет и напътствията й вече са ми от много голяма полза. За нейния съпруг, твоят братовчед, не мога да кажа много, освен това, че той изглежда е голям почитател на моята леля и разцъфтява винаги, когато тя го дарява макар и с мимолетното си благоволение.
Нейно благородие, трябва да го призная, се зае много ревностно да ме обучава на правилата на добрия тон, а аз си мисля, че бях прилежна ученичка. Стараех се. Целта ми беше преди всичко да спечеля одобрението й. Но тя все не беше доволна от послушанието ми, а от време на време изглежда дори се съмняваше в него. Съжалявам я, тя би трябвало да знае, че по този начин ме наскърбява.
Няма нужда да обяснявам надълго и нашироко, но нейното безпокойство за братовчедка ми Ан бе причината да ме измъчва така. В действителност, Елизабет, леля ми ме посрещна много студено и съвсем не скри неодобрението си от приятелството ми с един човек, за когото не без основание подозирам, че тя има планове да направи свой зет. Капитан Хейууд е млад, трябва да призная, също и привлекателен. През тези седмици ние бяхме добри приятели — разхождахме се и яздехме заедно с братовчедка ми Ан. Разказите на капитана са прями и оживени, а вкусовете ни по отношение и на книгите, и на музиката са невероятно сходни. Мисля, че бихме могли да разговаряме безкрайно. В същото време Ан бе непрекъснато с нас.
Вчера сутринта имах възможност да посетя мисис Колинс и тя ми повери някои неща, които аз ни най-малко не се съмнявам, че ти знаеш много добре. Жестоко е жена като нея по неволя да се свърже за цял живот с толкова неподходящ човек. На връщане от дома на енорийския свещеник бях потънала дълбоко в размисли над онези важни неща, за които двете си приказвахме откровено — за живота и любовта, когато неочаквано срещнах капитана. Спуснах се към имението тичешком и едва не го съборих, дотолкова дълбоко се бях замислила. Той, както винаги, бе приветлив и двамата се смяхме от сърце на моето невнимание. След като ми предложи ръка, капитанът се нае да ме отведе обратно в Розингс, допускайки, както каза, че една нимфа, вглъбена в съзерцание на природата, може да успее да предизвика и земните грижи на мисис Елдридж, като я накара да изпече коронния си пай.