Точно тогава се чу шум от приближаваща карета и скоро от нея се показа леля ми. Тя се връщаше от разглеждането на някакви дела за Хънсфорд и едва ли ще мога да ти опиша, скъпа сестро, презрителното й отношение към една толкова жизнерадостна сцена.
— Вие изглеждате като дивачка, мис — каза тя с обичайната си любезност. — Не се ли погрижи Хана за прическата ви преди да излезете?
Тонът й далеч не бе приветлив. Но аз отговорих точно по противоположния маниер, любезно. „Наистина, тя среса косите ми, мадам, но се опасявам, че вятърът опропасти усилията й. Много съжалявам, че не успях да спечеля похвалата на нейно благородие из околностите на Розингс“.
Но моята мила леля не можеше да се укроти. „Една млада госпожица няма работа извън дома в този час — продължи тя. — Ан е научена да оползотворява по-добре утринните часове със заниманията си. Нея никой не може да я види да скита като циганка с разрошени коси и с кална фуста“.
Уверявам те, Елизабет, последните думи бяха повече, отколкото можех да понеса. До този момент бях самото търпение — Гризелда, но да слушам непрестанно обидните й натяквания, бе вече нетърпимо.
„Ан може и да заляга над заниманията си — отговорих аз — или в противен случай, доколкото зная, може и да заспи от скука. На мен ни най-малко не ми се отразяват по този начин. Ще се разхождам навън тогава, когато поискам.“
Не казах нищо повече от истината. Ако нейно благородие се бе въздържала повече, нямаше да бъда принудена да й възразя така. Да, тя бе повече от всякога вън от себе си.
„Твърдоглаво момиче — извика тя е пламнало от гняв лице. — Или промени тона си, или напусни Розингс незабавно“.
„С най-голямо удоволствие — беше моят отговор. — Необходимо ми е само да наредя на Хана да подготви отпътуването ми. Няма да мине и час и вие ще се уверите, че съм отпътувала. А на вас, лельо, приятен ден“.
Трябва да се съгласиш, скъпа Елизабет, голяма грешка беше от нейна страна да се отнесе така ужасно към човек, чието единствено желание бе да достави радост. Утешение ми е това, че заминах за Лондон, за да се срещна с обичния си брат, който вижда след случилото се моите терзания, съчувства ми и се възмущава от постъпката на леля ни. Нищо, че има слабост към нея. Той скоро ще се върне от делови разговори в Чансъри Лейн, тогава ще мога да му разкажа всичко.
Твоя, изпълнена с обич,
ТРИДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
— Прескъпа, Луиза — поде припряно Каролайн Бингли няколко дни след последните събития, — да знаеш колко съм съкрушена. Напуснах Гросвенър стрийт незабавно след като закусих и когато стигнах магазина на Круук и Бесфорд бях все още в добро настроение. Но каква сцена се разигра, когато влезнах в магазина? Там беше претъпкано. Наложи се да чакам цели петнадесет минути преди да ми обърнат внимание. През това време видях не по-малко от три дами, които изглеждаха по-модерно облечени от мен!
Съсипана от видяното, тя се отпусна на дивана:
— Не мога да понеса мисълта колко сме изостанали от модата с тебе, скъпа сестро. Трябваше да се увериш колко малка е вероятността човек да се натъкне в провинцията на добър вкус, та дори и в Бат, независимо от претенциите му за големи магазини. Ако можех да допусна наистина какъв ще бъде резултатът след отсъствието ми от града за месеци, щях да те помоля ти да се заемеш с моите задължения в Уилтшир. Кълна се, че не съм на себе си. Дори украшенията ми не са модерни… моите модели… аз, чийто вкус във всяко отношение е така ценен. Ще повикам мисис Лам тук още този следобед, за да обсъдим тези неща. Не ни остава нищо друго, освен да измислим нови модели, украсени с продълговатите мъниста.
За Каролайн Бингли бе жизнено необходимо да я възприемат като единствената най-красивата жена. С добро образование, със значително състояние, на двадесет и четири години тя имаше и завидно елегантен вид, който можеше да бъде придобит единствено с цената на почти всички други достойнства. Така опакованата й особа изглеждаше самото съвършенство, маниерите й — такива, че никой не би могъл да открие в тях нито един пропуск, с изключение на малкото хора, които бяха дотолкова придирчиви, че да очакват от нея някаква проява на истинска топлота. Накратко, тя бе достоен представител на висшето общество.