Каролайн изпита известно разочарование, когато мистър Дарси от каприз реши да се ожени за Елизабет Бенет, вместо за нея. Неговият избор в началото предизвика скандален отглас — нали беше обвързан с обещание към братовчедка си Ан. Скоро, след като откри, че обектът на неговата измяна е не самата тя, а друга, Каролайн се почувства оскърбена. Брат си Чарлз тя отдавна възприемаше като глупав и наивен, но за Фицуилям Дарси имаше много по-добро мнение. Един мъж с такова влиятелно положение в обществото би трябвало да се насили поне да се нагоди към неговите изисквания.
След този случай непоколебимата Каролайн бързо превърна разочарованието си в изгода, като посвети цялата си енергия с още по-голям жар на онова, което тя намираше за свое най-изгодно капиталовложение в живота. Стремежът й бе да достигне първенство във всяко начинание, без значение какво или кого щеше да й коства това; да общува единствено с хора от своя собствен кръг и да постави на мястото им онези, нисшите; да се омъжи, когато реши, за най-ревностния привърженик на аристократичното потекло, от виден род, достоен за нея или дори на по-високо стъпало от нея. Дарси може и да се компрометира, но мис Бингли на всяка цена ще продължи да бъде вярна на идеала си. Осъществяването на това задължение не я безпокоеше ни най-малко. Нейното състояние бе непокътнато, нейната красота — ненакърнена, така че тя без опасения очакваше с нетърпение да бъде ощастливена от нечия знатна кръв преди да я връхлетят и състарят годините.
Междувременно Каролайн Бингли продължаваше да се радва в пълна степен на мнението, че е дама с превъзходен вкус, което получаваше от обкръжението си, и от своята собствена особа. В това си качество тя реши най-великодушно да прекара зимните месеци в изключително голямото имение на зет си мистър Хърст в Уилтшир, получено съвсем наскоро в наследство. Там тя даваше на щастливата си сестра съвети за обзавеждането на къщата, полагаше големи старания, за да се сдобие с цветущите й хвалебствия за изключителния си вкус, радваше се на най-щедрото гостоприемство, което можеха да й предложат. Оттам тя придружи семейство Хърст до имението на брат им Чарлз Пелам Хол.
Връщането им в Лондон бе решено почти веднага след раждането на тяхната племенница, когато бе възможно според добрия тон. Мисис Хърст бе споделила, че тя не би могла „…да издържи и минута повече в присъствието на онази жена“. Ставаше дума, разбира се, за другата гостенка на семейство Бингли, мисис Бенет, от която силно се дразнеше.
— Аз съм в състояние, скъпа сестро — довери мисис Хърст на мис Бингли, — да се отнеса снизходително към грубостите й, към нейните изстъпления на радост при вида на внучката й, към досадното й любопитство по отношение на имота на нашия брат. Но това, че тя се осмелява да интимничи с нас, не би могло да се понесе!
— И тя става все по-дръзка, скъпа Луиза — съгласи се Мис Бингли, оживена най-после от тази чудесна тема за разговор, — при все, че ние заявихме отрано и ясно нашите изисквания. На Джейн Бингли ние по неволя причиняваме страдания, но въпреки недостатъците на възпитанието си тя е лика-прилика на Чарлз. Но да бъдем принудени да седим на масата заедно с нейната майка е повече, отколкото роднинските задължения изискват.
Смехът на сестрите след тези думи им достави удоволствие, каквото рядко получаваха в компанията си.
Сега, след като се бяха завърнали в Лондон, чудесно прекараното време в насмешки срещу провинциалните навици ги сближи, а това единомислие между тях бе най-приятната част от сестринската им обич.
— Какви черни и недодялани стават ония в провинцията — продължи любимата тема мис Бингли. — Кълна се, че за малко да объркам най-голямото момиче на семейство Монтегю с някоя доячка. В Академията по-скоро бихме излезли да се поразходим на слънце, отколкото да играем на крикет.
По време на юношеските си години мис Бингли бе посещавала една от първите семинарии в града. Сестра й, която не бе имала тази възможност, тъй като бе навършила необходимите години малко преди баща им да се сдобие със знатната титла, във времето когато търговията му даде възможност да си я купи, побърза да отвърне:
— Моят съпруг — започна тя ентусиазирано — винаги казва, че няма такова възпитание, което да сближи двата свята. Селските хора са прости и той например не е в състояние да ги проумее. Но изискванията на мистър Хърст са високи — той е учил в Оксфорд.