Мис Бингли, в желанието си да избегне колкото се може по-бързо темата за съпружеството, както и нейната сестра — темата за образованието, с удоволствие отклони разговора към работата им в Лондон.
— Колко по-приятно е да се върнеш в града — възкликна тя въодушевено. — Сигурно започваш да разбираш, сестро, колко неотложно бе идването ни в Лондон. Не само моят гардероб изисква внимание, Луиза. Спомни си и за твоите завеси. За да сме сигурни, че те ще са най-красивите, които някога са виждали в Уилтшир, трябва волю-неволю да се посветим на магазините за ленени платове.
Мисис Хърст, удовлетворена от себеотдаването на сестра си, побърза да отвърне с подобаваща топлота. Тя, от своя страна, увери Каролайн, че ще положи всички усилия, за да им осигури места в театъра Друри Лейн за събота, за да не се окаже, че не е останала свободна ложа.
— Много е досадно, че в последно време Кийн е толкова на мода! Само преди една седмица лейди Графтън не могла да намери никакви места и била принудена да отиде на друга пиеса в Литл Тиътър. Евтина пиеса, лошо изпълнение и нямало нито един човек от нейната класа в салона.
Натоварени с такива тежки задачи, двете сестри се предпазиха от нещастието да се осланят поотделно на силите си. Освен това Каролайн Бингли чувстваше свои собствени душевни терзания, за които не бе казвала нищо дори на сестра си. Разбра, че красивият капитан Хейууд е заминал от имението на сър Джефри в Розингс и нещо повече — след това щял да се отправи за Лондон. Тези новини представляваха за нея огромен интерес.
Мистър Хърст скоро се присъедини към тях. След като любезно прие чаша чай, с неочаквано за него оживление той им разказа за учудилия го инцидент в дома на мистър Дарси наблизо. Мистър Хърст се отбил у техния съсед и когато му казали, че той не е в къщи, с удивление открил там мисис Анзли, бившата гувернантка на семейството, която сега живеела в дома. Настроението на госпожата било великолепно. Той я поразпитал за причините на тази радост, при което разбрал, че бившата й господарка, Джорджиана Дарси, неочаквано пристигнала да види брат си. Според него това карало мисис Анзли да бъде преизпълнена с радост, а човек би си помислил, че се е сдобила с куп пари.
— Мис Дарси в Лондон? — учуди се Каролайн. — Колко странно. Бях сигурна, че тя от доста време е в Кент. Това момиче със седмици не се занимава с нищо друго, освен да се забавлява.
— Аз се учудвам на нейната представа за скромност. Защо да не си стои в провинцията, за да продължи да се отдава на любимите си занятия и да изучава усърдно музика? Не са ли предостатъчно наследничките в Лондон? Страхувам се, че тя става вятърничава като много от връстниците си и мисли само за забавления.
Мисис Хърст трябваше да добави печално собствените си страхове за младата лейди:
— Не мога да не отбележа липсата на дисциплина у нея. Тя има собствено мнение по извънредно много въпроси, недопустими за толкова млада особа като нея. И държи да го изрази където и да бъде. Човек не може да се преструва, че влиянието на семейството върху нея през последно време е достатъчно благоприятно. Горката Джорджиана, тя бе толкова обещаващо дете. Но, подтиквана от обкръжението си, не се учудвам, че става все по-своенравна. И това, уверявам ви, може да доведе до лоши последици.
ТРИДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
Мистър Дарси имаше вече представа за добрия усет на мистър Гарднър. Сега, когато по причина на последните събития трябваше по-често да бъде всред обкръжението на този джентълмен, откри, че той притежава дори рядко приятен характер. Самият Дарси бе резервиран и извън своя най-тесен кръг рядко му се удаваше да преодолее тази своя черта, която доста често му спечелваше репутацията на надменен човек. Но в компанията на мистър Гарднър, той откри, че може да прояви топлината на чувствата си по-свободно, отколкото всред много други, с които се познаваше цял живот.
Чичото на Елизабет, освен, че проявяваше проницателност в разрешаването на деловите въпроси, в обикновен разговор изпъкваше като непретенциозен мъж с остър ум, съжденията му бяха премерени, а маниерите му — сърдечни, както към неговия най-дребен чиновник, така и към самия Фицуилям Дарси. Младият джентълмен обичаше също така и уважаваше и сър Джефри Портланд, но знаеше, че с него винаги трябва да бъде нащрек заради високото му положение. Докато у сър Едуард Гарднър той непрекъснато откриваше истински изключителни черти на характера, базирани не на знатно потекло, а на чувство за такт и топлота. А като се добави към всичко и добротата на този джентълмен, макар понякога тя да бе неразумна и фактът, че той бе човекът, довел Елизабет в Дарбишър и в дома на Дарси, щеше да бъде наистина странно, ако двамата не бяха се сприятелили така бързо, както направиха.