Те имаха навик в дните, когато се консултираха с адвоката на Дарси, да се разхождат дълго и спокойно след това по Чансъри Лейн и из Сити по посока на Грейсчърч Стрийт, към дома на мистър Гарднър. По пътя обсъждаха най-добре, преодолявайки трополенето на каретите и виковете на амбулантните търговци, не само хода на делото, но и въпроси от всякакви други теми.
Вечерта, няколко дни след пристигането на Джорджиана в Лондон, по време на която тя се чувстваше задължена да вечеря с тях, двамата бяха доста заети. Занимаваше ги последното безразсъдство на правителството, шокиращото нарастване на просяците в Сити, похвалният напредък на новото течение в архитектурния стил на мистър Наш в западната и източната част на града. Техният взаимно удовлетворителен разговор пришпорваше стъпките им и когато те пристигнаха на Грейсчърч Стрийт, камбаните на Боу Белс звъннаха едва пет пъти. Часът бе точно пет.
— Наистина мистър Гарднър — поде оживено неговата лейди, когато гостите им бяха настанени удобно в гостната, — вие пристигнахте точно навреме. Междувременно Фредерик измъчваше Мери до безумие, а Хариет преследваше както винаги Ричард. Отдавна е настанал моментът за здравата бащина ръка.
Лицето на мистър Гарднър, прекалено любящ баща, за да си позволява престорено великодушие, макар и да се радваше на доброто настроение на децата си, доби сурово изражение. Той се упъти веднага нагоре по стълбището към детската стая, за да въдвори ред.
Моментът бе подходящ за мистър Дарси да размени няколко думи насаме с добрата си приятелка мисис Гарднър. Винаги възвеличавана от своята племенница, тя самата отдавна бе спечелила симпатията на младия човек с чистите си помисли и с тънкото си възприятие. Веднага след излизането на съпруга си тя се обърна към Дарси:
— И мистър Гарднър, и аз отдавна жадувахме да видим мис Дарси. Възможностите до този момент да я опознаем бяха нищожни, макар и писмата на Елизабет винаги да я възхваляват. Тя я описва като едно жизнено създание, с остър ум и преди всичко с необикновена любов към книгите, чувство, на което нейната снаха отбелязва, че самата тя е трябвало да посвети повече време.
— Без съмнение тя е точно такава — отбеляза нейният брат с въздишка. — Но вие, мисис Гарднър, която добре познавате помислите на младите, най-добре знаете, че нито чарът, нито интелигентността могат да заменят женската кротост. Самото й необичайно идване тук е недопустимо. Нашата леля Катрин, трябва да се знае, е една изключителна жена. Оказва се, че тя е разговаряла със сестра ми малко строго. И какво е направила мис Джорджиана в отговор — скочила и дошла в Лондон. Нещо повече — тя очаква да й простя за тази й постъпка. Радвам се, че е тук, но такова поведение от една млада лейди е некрасиво и аз не намирам прошка за него.
— Трябва на всяка цена да се има предвид благоприличието, разбира се — съгласи се мисис Гарднър. — Но смея ли да ви уверя, мистър Дарси, като човек, чиито напреднали години са му дали опит със своенравните млади госпожици, че подобни нежни цветя трябва да бъдат отглеждани с любов? Джорджиана, както ме уверява Елизабет, е надарена с невероятен усет, с превъзходни качества. Каквото и да правите, те не бива да се погубят.
— Както всъщност и става — отговори той, откривайки скоро, че е в състояние да се довери на мисис Гарднър повече, отколкото дори на съпруга й. Затова продължи малко по-разпалено: — Уверявам ви, мадам, че се чувствам в тази ситуация съвсем объркан. Помислите на младите госпожици са непознати за мен, майка ми почина, когато бях още момче, а сестра ми, колкото и много да я обичам, доскоро бе твърде малка, за да ми прави истинска компания. С една дума аз прекарах юношеските си години в обкръжението на млади хора единствено от моя пол, другият, до ден днешен, остава за мен загадка. Моята Елизабет ме научи на много, почти всеки ден откривам колко малко съм знаел за света. Сигурно това обучение трябва да трае цял живот. Влиянието на моята жена въздейства не само на мен. Наблюдавам как самата Джорджиана се извиси, тя бе едно боязливо създание, плахо при появата си в обществото. Преди не повече от две години, както и вие самата си припомняте, тя не бе в състояние да поръча сервирането на обикновен чай. Честно казано, обаче, нейният стремеж да чете още от малка я тласна към прочувствени и драматични стъпки. А сега, когато има подкрепата на моята въодушевена съпруга, тя става напълно неуправляема. Положението в Пембърли бе трудно. И ето я сега в Лондон, докато Елизабет е в Дарбишър, а на мен, скъпа мисис Гарднър, дори и на ум не ми идва какво да правя тук с нея.