Мисис Гарднър би се усмихнала, виждайки го толкова умислен от един обикновен младежки изблик на чувства, но разбра, че той изцяло бе погълнат от проблема, затова се въздържа и отговори сериозно:
— Моля ви, успокойте се, скъпи мистър Дарси. Прекомерните емоции всред младите могат да се окажат мъчителни за техните родители, но с подходящи напътствия те се оказват истинския материал, от който се раждат най-изисканите мъже и жени. Джорджиана, както предполагам, няма нищо лошо наум и ако понякога се държи предизвикателно, тя съвсем не това има предвид. В противен случай аз бих се разколебала дали да подкрепя независимостта на вашата сестра.
И не след дълго мисис Гарднър получи възможността да направи по-категорично заключение, тъй като се появи самата млада лейди. Мис Дарси наистина влезе с неподправен порив, чудесен цвят на лицето и приповдигнато настроение, радостна да види лелята на Елизабет отново, тъй като отдавна не я бе виждала в Пембърли… и не е ли Лондон прекрасен през пролетта… При тази гледка дори и нейният брат, против волята си, не можа да се сдържи и се зарадва.
Що се отнася до мисис Гарднър тя едва можеше да прикрие удивлението си. Елизабет бе й писала колко е пораснала Джорджиана, но тази жизнерадостна млада дама се оказа нещо съвсем различно от плахото момиченце, което тя бе видяла за последен път в Пембърли преди две лета. Нейното изражение бе открито, речта й — макар и непретенциозна, носеше удоволствие на всички.
Мистър Гарднър, който тъкмо се завърна в стаята, бе очарован:
— Толкова дълго време мина от нашата последна среща — заговори той развълнуван още с влизането си. — Но годините, ако мога да кажа така, мис Дарси, са ви били само от полза, за да разкрият в пълната светлина онова, с което природата щедро ви е дарила. От сватбата на Елизабет мисис Гарднър и аз много пъти решавахме да посетим Дарбишър, но винаги се намираше някое служебно задължение, което да ни спре. Сега съм решил — поклони се той към Джорджиана, — че те повече няма да могат да ни задържат.
Младото момиче поруменя малко от този въодушевен тон и отговори с усмивка:
— Опасявам се, че там ще намерите малко промени. Лондон, както виждам, се е променил само за две години неимоверно. Докато на село нищо не се променя, освен реколтата. Но, скъпи ми мистър Гарднър — продължи тя с тих и печален глас, — кажете ми какво се случи във вашия живот, откакто се видяхме за последен път. Моля ви, кажете ми какво става с нещастната ви сестра.
Дарси трепна от последните й думи. Пренебрежението на Джорджиана към дискретността за нейния брат бе волност, която той трудно би оправдал от страна на някой непознат. В случая, когато тя идваше от негов близък роднина, той не можеше да направи нищо. Но в приказката на момичето с усещаше такава загриженост, че тя би могла да разоръжи не само най-критично настроените, а и най-суровите съдници. Или най-вече тези, които бяха свързани с любящи братски връзки.
Мистър Гарднър съвсем не се обиди:
— Не се безпокойте, Дарси — обърна се той първо към него. — Мисис Гарднър и аз се осмеляваме да приемаме вашата сестра, както вас самия, като членове на едно семейство. Ние можем да говорим пред нея така искрено, както и пред останалите от него. Аз видях мисис Филипс вчера, мис Дарси. Благодаря ви за грижата. Здравето й е сравнително добро. Затворническата й килия е приемлива, ако не пищна и, слава богу, поне я хранят добре. А ако става дума за изгледите, какво я очаква, кой би могъл да каже. Нейното дело не се гледа в съда от седмици и Фордайс не може да направи никакви предвиждания за изхода му. Мистър Филипс все още говори за уреждане на нещата, с онзи мошеник Търнър, докато вашият брат и аз правим всичко възможно, за да го разубедим. Самата мисис Филипс, горката лейди, е в много унизително състояние. Тя да бъде лишена от свободата си, а нейният надзирател, както се оплаква сестра ми, не може да играе дори табла! Но — въздъхна мистър Гарднър, — опасявам се, че моята сестра винаги е била малко наивна, дори и нещастието й не можа да промени нейното мислене.
Не след дълго компанията се премести в трапезарията. Вечерята на мисис Гарднър бе обилна и изискана, и бе сервирана без никакво суетене. Човек би си помислил, че нейното скромно домакинство се състои от толкова готвачи, колкото са френските гастрономи в самия Пембърли. Разговорът около тази превъзходна маса не можеше да бъде друг, освен искрен. И развълнуваният възглас на мисис Гарднър дойде от само себе си: