— Трябва ни само още един човек, за да е пълно удоволствието ни. Скъпи мистър Дарси, скъпа мис Дарси, само си помислете колко радостна щеше да бъде нашата компания, ако Елизабет беше тази вечер тук.
— Твърде рядко напоследък виждаме нашата племенница — съгласи се мистър Гарднър. — Нейното щастие, както знаете, е и наше щастие, но да си призная и мисис Гарднър, и аз неведнъж тъгувахме, че тя реши да го потърси на сто и повече мили от Лондон. Миналата година мисис Гарднър легна болна от треска и тогава, ако знаехте, колко ни липсваше нашата приветлива Лизи. Когато бяхме отделени от приятната й компания, можехме да я повикаме само с една бележка и тя още същия ден пристигаше да ни види.
— Ужасен неблагодарник — разсмя се съпругата му, — това ли беше най-доброто ти предложение за Елизабет? Да ни служи като милосърдна сестра? Не — доби тя по-сериозен вид, — вие говорите просто за приятел, мистър Гарднър. Много им е добре така на мъжете, разнищвайки, както те правят, земните дела да могат да си изберат и вземат техните половинки, където и да са. Ние жените имаме нищожен избор. Цяло щастие е, ако съдбата ни запрати всред онези, които не са ни съвсем неприятни. И колко невъобразимо рядко ни се случва да срещнем единствения, чието общество ни осигурява не просто комфортни условия, а предизвиква разума ни… и колко много по-ценна е такава среща, каквато е в случая с Елизабет.
Джорджиана бе разтърсена от тези думи. Прекалено често нейният собствен живот и бе струпвал изпитания, пращайки й компания на хора като Каролайн Бингли или Ан де Бърг. И едва в последните години с появата на Елизабет тя видя, че пред нея може да се разкрие къде-къде по-добра възможност. И ето, че тук, най-после, в лицето на мисис Гарднър тя намери една дама, която отдаваше на разума такова първостепенно значение, каквото той имаше и за Елизабет.
— Искам да ви кажа — възкликна тя с пламнали очи, — че за мен хармонията на душата е по-ценна от всяко нещо в залите на замъците. Обичам онази лейди от баладите, която с радост би се простила с пухената си постеля, за да „замине с пъстрия цигански табор“, както и аз, ако намирам тяхната компания за желана.
Дарси, който изслуша словата им с нарастващо удивление, повече не можеше да се сдържа:
— О, да, не ще и съмнение, имайки предвид, че можеш да вземеш със себе си не едната, а и двете си прислужници. Джорджиана, скъпа моя, твоите романтични влечения са чудесно нещо, но ти трябва да прекарваш времето си, като се насочиш към по-нататъшното си сериозно образование, отколкото да пълниш главата си с поезия.
— А не бихте ли предпочели, сър — прекъсна го мисис Гарднър, — вашата сестра да рецитира наизуст главните реки на Русия и Китай или някои от онези ненужни, но модерни сега знания? Говорите за образование, мистър Дарси, но аз наричам образование не онова, което задушава жената с инцидентните си постижения, а онова, което й вдъхва вяра в собствените сили и я приучава да разсъждава. Точно то оформя добрия вкус, насажда принципи и, води в крайна, сметка до най-ползотворния край, до разбирането на самата себе си. И ако Джорджиана го намира не в книгите по история, а в поезията, тогава тя трябва да чете поезия.
Джорджиана бе изумена. Тази жена се осмеляваше да изрази собственото си мнение и го правеше с ясното съзнание, че дори мистър Дарси от Пембърли ще се вслуша в нея. Още по-въздействащ от прямотата й бе фактът, че каузата, която тя прегръщаше, бе също така и каузата на Джорджиана. Тук имаше една жена, с която тя можеше да се сприятели.
Дарси прие с любезен поклон думите й. След малко на масата бе сервирано ястие от птица и вечерята продължи по начин, който носеше радост и за ума, и за небцето.
ТРИДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА
Капитан Хейууд междувременно също бе напуснал Розингс и бе заминал за Лондон. За съжаление товарът от неговите делови задължения не му позволявал повече да губи времето си и било крайно време да замине.
Още същия ден той бе в града. След като си намери квартира на Джордж Стрийт и се настани удобно незабавно се зае със своите дела. Неговото първо посещение на следващата сутрин бе на Гросвенър Скуеър, където, за жалост, разбра, че мистър и мис Дарси са излезли, затова трябваше да се задоволи единствено да им остави бележка. При следващото посещение му провървя повече. Домът на мистър и мисис Хърст не бе далеч, до него можеше да се стигне пеша. Това семейство се оказа в къщи и с готовност го прие, макар да се налага да признаем, че домакините бяха малко изненадани и доста объркани.