Мистър Хърст, настанен в гостната, като за начало възторжено си припомни капитана от бала на Джорджиана Дарси и го обсипа с най-топлите поздрави, на които бе способен.
— Дамите — започна разговора той — със сигурност ще се зарадват на вашето пристигане. Аз също се нуждая от компания, тъй като Лондон е оредял през този сезон. Случайно да имате влечение към залаганията, сър?
— Някога имах — отговори младия човек, — стоях край игралните маси и залагах. Това е развлечение, което, охотно приемам, в случай, че компанията си заслужава, а залозите са достатъчно високи.
Отговор като този предизвика интереса дори на мистър Хърст:
— У Брук аз намирам, че тази година те са сравнително добри, но за онези у Уайт не бих дал и пукнат грош. Виж в кръчмата на Грей стават чудесни борби с петли. Аз спечелих четиридесет паунда миналия вторник, освен това там се разнасяха най-забележителните писъци по време на подобен бой, които някога съм чувал от Архангелов ден насам.
След като намери отдушник да изстреля по такъв префинен начин слабостта си по някои забавления в Ситито, мистър Хърст се умълча, тъй като домакинските му задължения се бяха изчерпили. Не след дълго към тях се присъединиха и двете дами. Мис Бингли влезе развълнувана, видът й бе чудесен — да можеше само любезният капитан да забележи, че украсата на бонето й трепери от последните нюанси на модата. Веднага бяха предложени закуски и студено месо, съответно приети със задоволство, след което разговорът потръгна.
Мис Бингли бе много радостна да види капитана, донесъл със себе си самото дихание на чудесния въздух в Кент. Тя също напоследък прекарала доста време в провинцията, но не така ползотворно, както той. Добре им е на мъжете в униформи! Но тя, която трябва да бъде в крак с модата, сега с огорчение разбира, че е изостанала от нея. Капитан Хейууд знаеше най-малко, от който и да е друг млад човек за грижите на дамите по тоалетите им, но затова пък не можеше да забрави своите задължения. В следващия миг той незабавно се зае да отбележи на дълго и на широко колко цветът на тази рокля отива на очите на мис Бингли. Докато тя на свой ред ги сведе от скромност. После се заинтересува от неговите делови срещи по време на престоя му в града. Капитанът бе затруднен да отговори съвсем точно, тъй като имал предвид много задачи, но се надявал (казано с многозначителен поглед), че плановете, които щял да си набележи, да включват и срещи с приятели. Тя, окуражена, запита вежливо дали поканата за вечеря с тях още тази вечер не би взела връх. Той, уви, бил зает на друго място, но очаквал с най-голямо нетърпение да бъде още веднъж в компанията на двете сестри до края на седмицата.
Всички изпитаха неописуемо удоволствие от тази среща, преди капитанът да се отправи към останалите си посещения.
По-късно същата вечер Каролайн Бингли разкри своето сърце пред сестра си. След като изтърпя с поносимо настроение компанията на зет си по време на вечерята и играта на карти и като се увери след известно време, че стопанинът на къщата е отишъл у Брук за любимите си залагания, тя най-после довери на сестра си отдавна таеното чувство.
— Аз не съм някоя студена жена, Луиза. Искам да ти призная, че много очаквах да срещна капитан Хейууд в Лондон, не, по-точно ще е да кажа, че усещах със сърцето си идването му тук, дотолкова настоятелни бяха неговите ухажвания в Дарбишър. Скъпа моя — добави тя с известно задоволство, — ако той продължи по този начин, мисля, че ще се окажа в опасност.
Мисис Хърст я слушаше съсредоточено, но в същото време трябваше да отбележи, че в главата й се въртяха по-реални мисли: каква ли картина щяха да представляват те в театъра Друри Лейн на следващата седмица, в компанията на такъв красив офицер.
— Мислиш ли, че „Завербуваният офицер“ е подходяща пиеса за нашия морски приятел, Каролайн? — запита тя в следващия миг. — Не е ли тя повече за пехотните, отколкото за морските сили? — и за да не си помисли сестра й, че онези, които не са завършили Академията, са напълно неграмотни, добави: — Колко жалко, че мистър Кийн не е ангажиран в „Бурята“.
Капитан Хейууд през това време се върна в квартирата си, за да открие вън от себе си от радост, че го очаква послание, написано от ръката на мис Дарси. Тя съжаляваше за пропусната възможност да се видят, но се утешаваше с надеждата тя и мистър Дарси да се радват на компанията му по време на концерта следващата вечер на Гросвенър Скуеър. Без да се поколебае джентълменът изпрати послание, в което приемаше поканата.
Джорджиана с голяма изненада видя писмото на капитана, след като се завърна от сутрешната си разходка с файтон. Не беше ли той силно привързан към Розингс тогава, когато тя трябваше да си замине оттам? Съдейки по вида му, неговото желание да остане там бе явно. И все пак, ето го в Лондон, а квартирата му е на някакви си петнадесет минути от техния дом. Възможно ли е, могъл ли е толкова скоро да въстане срещу властните желания на нейно благородие и да каже сбогом и на нея, и на дъщеря й? И ако точно за това ставаше дума, възможно ли бе причината да е самата тя? Здравият й разум веднага отхвърли тази нелепа мисъл. Щом капитан Хейууд бе дошъл така ненадейно в Лондон, сигурно става дума за работа, за която Джорджиана не знае, някакви дела, свързани с пари или с адмиралтейството. Каквато и да се окажеше причината, едно беше сигурно, той бе в града, а тя не можеше да скрие радостта си от пристигането му.