На следващата вечер Джорджиана се приготви доста преди насроченото време. Младият офицер също бе точен. С влизането си огледа гостната и веднага улови възможността да поговори насаме с Джорджиана. Нейното внезапно заминаване от Розингс му причинило, както каза той, повече мъка, отколкото тя може да предположи. Съвместната им езда из Кент с всеки ден му ставала все по-скъпа. След заминаването й за него не останали никакви удоволствия.
Джорджиана не знаеше какво да отговори и бързо промени насоката на разговора. Надявала се спешните задачи, които го довели в Лондон неочаквано да не са нещо сериозно. Но точно тази тема промени държанието му изцяло.
— Не се осмелявам да ви говоря за работата, заради която съм тук, мис Дарси. Тя е от такова естество че… — той изведнъж замълча и остана безмълвен известно време.
Джорджиана го наблюдаваше слисана. Ако не бяха предходните му думи, тя можеше да предположи, че той се кани да й направи признание! Но след малко той скочи от стола си и закрачи из стаята, мърморейки едва чуто за някакви дела, които тегнели върху него и единственото разрешение могло да се постигне само в Лондон. Недоумението на Джорджиана нарастваше.
Виждайки смущението й, капитанът незабавно се окопити и се опита да я разсее:
— Не само аз единствен бях смутен от вашето внезапно заминаване, мис Дарси — заговори той с по-весели нотки в гласа. — Като „изумена и силно шокирана“ описа себе си многократно вашата скъпоценна леля, а за разнообразие твърдеше, че е „шокирана и силно изумена“!
Джорджиана не бе научена да се присмива на по-възрастните от нея и се удиви на лекотата, с която нейният събеседник го правеше. Но си спомни бързо, че самата Елизабет прибягваше в много случаи до шега. Освен това шеговитата имитация на младия офицер я накараха да се усмихне независимо от нежеланието й.
Окуражен, офицерът продължи:
— Нейно благородие никога преди това не се е срещала с такова непристойно държание. Само да си представи човек, нейната племенница си е втълпила, че може да има собствена идея или мисъл. Срам за вас, мис Дарси, за подобно безобразие!
Така представеният образ на лейди Катрин бе така забавен и на двамата, че те се смяха, докато Джорджиана изведнъж се сепна и въздъхна:
— Моята скъпа леля. В действителност, сър, аз се страхувам, че нищо от онова, което правя, не й доставя удоволствие, няма значение от случая. Уви, налага се да кажа мнението си, но тя мисли не по женски. Като доказателство за моето послушание, тя би ме накарала да седя цял ден над ръкоделието си.
— Мисля, че такава вероятност е много малка, мис Дарси — отговори той с възхищение. След което я погледна право в очите и продължи прочувствено: — Сега ми се струва, че ние сме се срещали само в провинцията. Там, където Дарбишър и Кент ни обгръщаха двамата със своя упойващ въздух и със зеленината си. Никога преди не съм ви виждал в модерния Лондон, накъдето върви потокът от модерни дами. И ако смея да отбележа, сравнението съвсем не ви накърнява. Вчера, когато не намерих вас и мистър Дарси у дома, се натъжих и от благоприличие се отбих у близките ви съседи, мисис и мистър Хърст, и сестрата на мисис Хърст — Каролайн Бингли. Те наистина са стилно облечени… не ще и дума… и хубави по свой начин… Но вие, мис Дарси, колко малко ви интересуват такива незначителни неща и все пак — той се вгледа в нея с особена топлота — точно у вас я има онази жизненост и лекота, която ви съпровожда навсякъде, където и да сте, било то Бейкъуел или Гросвенър Скуеър.
Последните му думи бяха прекъснати от появата на мистър Дарси. Макар че в началото се учуди, че сестра му вече се е приготвила и разговаря с техния далечен братовчед така приятелски, както с отдавнашен познат, той поздрави госта любезно с добре дошъл на Гросвенър Скуеър. Изрази и надеждата си, че не е прекалено притеснен от близостта на квартирата му до сградата на мистър Наш!