Но енергичният капитан не можеше да бъде разубеден:
— Аз се възхищавам, сър — подчерта той и с тона си, — на вашето благотворно настойничество над тази млада личност, тя е достойна за вашата грижовна ръка. Аз самият се убедих в нейното чувство за собствено достойнство преди няколко дни, когато имах щастието да бъда свидетел на случая, когато тя изсипа огън и жупел срещу своята забележителна роднина, лейди Катрин — при тези думи той хвърли към Джорджиана поглед, изпълнен с топлота и смях. — Когато мис Дарси се заеме с нещо, струва си да се види, че тя не може лесно да бъде победена.
За нещастие ефектът от това хвалебствие по адрес на мистър Дарси не беше онзи, който офицерът бе търсил.
— Моята леля — каза Дарси студено, — макар и непреклонна, е жена с много достойнства и не бива да бъде взимана несериозно. Домът на нейната племенница, на която тя желае единствено доброто, съвсем не е мястото, където някой може да й се присмива. Джорджиана не би постигнала много, ако с нея трябва да се говори със заобикалки. Но понеже е още млада, не бива да бъде подтиквана към неуважение на по-възрастните. Надявам се, че не одобрявате нейното прибързано заминаване от Розингс.
Лицето на капитана доби загрижен вид:
— Сър — започна той прочувствено, — вие не сте разбрали думите ми. Аз съвсем не подтиквам сестра ви към непослушание. Струва ми се, че тя няма нужда от наставления. Що се отнася до нашата леля, тя е моят благодетел и аз не мога да мисля за нея друго, освен най-доброто — след това потисна усмивката си, тъй като се обърна отново към Джорджиана и продължи: — Мис Дарси и аз дадохме воля на добродушния ни смях заради някои особености в характера на нейно благородие, нещо, което и вие ще се съгласите, не е най-ужасното нарушение на етикета.
Това просто оправдание и уверения тон, с който му го предложи офицерът, изненадаха Дарси. Срещу него стоеше един млад мъж, който намираше своите собствени съждения за неоспорими в сравнение с общоприетите норми за благоприличие и затова държеше да покаже, че няма нужда от поучения, дори от толкова изтъкнат наставник като мистър Дарси.
Тъкмо в този момент бе съобщено за пристигането на семейство Гарднър, последвани скоро и от други гости, сред които семейство Хърст и Каролайн Бингли, чиято поява сложи край на тази размяна на реплики. Музикантите също се събраха и младите хора се присъединиха към тях. Капитан Хейууд седеше като у дома си между младата стопанка и нейната елегантно облечена и изключително учтива приятелка Каролайн Бингли.
ТРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Малко са щастливците, които могат да изберат с най-голяма прецизност приятелите си и да се осланят наистина на тях. В Хънсфорд, в дома на енорийския свещеник продължаваше посещението на Мария Лукас и Кити Бенет. То едва ли можеше да удовлетвори изискванията на мисис Колинс, но все пак й носеше отмора от натрапчивото внимание на нейния съпруг. От приповдигнатото настроение на Кити и от радостните възгласи на Мария при всяка лудория на Уилям къщата се изпълваше с такава оглушителна врява, че тези мигове бяха в състояние да заличат напълно мистър Колинс от съзнанието на Шарлот. Ако тя се постараеше да се усамоти в малката гостна, можеше да не го вижда и цял следобед.
Тежки грижи бяха налегнали през последните дни добрия енорийски свещеник. Ако хората от неговото паство продължаваха да бъдат неуслужливи и затъваха в мизерията си, това бе още половин беда в сравнение с непоправимото мрачно настроение на неговата господарка.
— Колко опърничаво бе неотдавна държанието на мис Джорджиана при посещението й в Розингс — загрижено заразказва той една сутрин на внимателната си съпруга, след като дълго я търси. — Да отвърне на леля си с такава непокорност е извън всякакви норми. Изключителната снизходителност на лейди Катрин е дар, който трябва да бъде високо ценен, можете да сте сигурна, мисис Колинс, много ценен дар. Ужасна неблагодарница е тази млада особа! Само като си помисля, че аз самият я развеждах из моята градина, в моя скромен дом, представих я на собствената си съпруга и дори й позволих да подруса моето собствено свежо маслинено клонче, моята издънка. Бъдете уверена, мисис Колинс, това няма да се повтори. Моите принципи, не, моят официален дълг не ми разрешава отново да приема в къщата си и да изложа семейството си пред някого, който е способен на такава крещяща наглост към по-възрастните. Взех решение, няма да отстъпя дори и ако младата лейди ме умолява, не, ако ще моят живот или вашият също зависи от това. Нищо не може да ме накара да променя решението си. Освен — сепна се той, припомняйки си, че Джорджиана все пак бе племенница на неговата благодетелка, — ако самата лейди Катрин сметне за необходимо да го изисква от мен.