Острата забележка на Кити бе несправедлива към него. Далеч в мислите си от каквато и да е подигравка, мистър Бийсли се отнесе съвсем искрено към младата госпожица. И тъй като контешките приказки не бяха присъщи за него, не знаеше по какъв друг начин да разговаря с нея.
— Виждате ли, мис Бенет — продължи той, — аз искам да опозная нашите енориаши и техните духовни нужди много добре, но намирам, че не съм подготвен. Ерген като мен не може да разбере кое ще е от полза в ежедневието им. И съм уверен, че такава жизнена, млада дама като вас може да бъде от много голяма полза, за да ми помогне да разбера техните потребности. Кажете ми например как ще усмирите две малки момченца, които се бият? — при тези думи той се обърна спокойно към нея и зачака тихо да чуе нейното становище.
Подобно отношение бе нещо съвършено ново за Кити Бенет и тя все по-често изпадаше в компанията на мистър Бийсли в най — необичайното за нея състояние мълчание. Чувството на справедливост у младия мъж бе така естествено, доверието му в нея — така непресторено, че госпожицата дори и не усети как изцяло бе очарована от неговите качества.
ТРИДЕСЕТ И ПЕТА ГЛАВА
Не по-далеч на миля от Гросвенър Скуеър живееше една жена, която на младини преподаваше в Пембърли на мис Джорджиана Дарси уроци по музика. Вдовицата мисис Спенсър се отличаваше от своите предишни колеги по това, че изискваше безпрекословна дисциплина. Благодарение на нея и на чара на самата музика, тя принуждаваше своята малка ученичка да се занимава много сериозно. Сега здравето на мисис Спенсър се бе влошило поради напредналата възраст и трудностите, които я бяха сполетели. Тя живееше крайно бедно близо до Шепърд Маркет.
Джорджиана, която научи за това от мисис Анзли, бе дълбоко огорчена и милостивото й сърце я накара да посети своята стара учителка още същата сутрин.
— Горката госпожа — проплака момичето, — като си помисля, че е съвсем сама и в неподходяща за нея среда… О, мисис Анзли, припомнете си само радостните вечери, които прекарвахме в Пембърли, ние трите и моят брат. Какво удоволствие ще изпита моята учителка, ако отидем при нея с мистър Дарси! Ще го попитам още сега дали може да дойде.
Но мистър Дарси, когото тя намери в библиотеката, трябваше със съжаление да откаже. Неговите спомени за мисис Спенсър също бяха много добри, тревогата му от сегашното й състояние бе голяма, но той през целия предиобед щеше да е много зает със случая на мисис Филипс и със собствената си работа, за да си позволи дори и половин час отлъчване за едно толкова милосърдно дело.
— Това задължение, скъпа сестричке, поверявам в твоите ръце. Напълно сигурен съм, че посещението ти ще зарадва мисис Спенсър. И след като отидеш в дома й, можеш да измислиш някакъв простичък начин, за да помогнеш да се облекчат мъките й. Уви, колко ли различни намира тя квартирите на Джермин Стрийт от покоите си в Пембърли…
През последните дни мистър Дарси често се връщаше мислено в Дарбишър. Прекалено дълго вече той бе далеч от дома си и от обичната си съпруга, нетърпението му да се върне при нея нарастваше с всеки ден. Неговите делови занимания му отнемаха много повече време, отколкото някой би могъл да предполага и той жадуваше да види отново своята Лизи.
В следващите мигове мистър Дарси задържа поглед върху сестра си, а когато заговори отново в гласа му прозвуча мекота:
— Надявам си да си в добро настроение да ни направиш компания по време на чая, защото днес след обяд очаквам един гостенин от Дарбишър.
— Наистина ли, скъпи братко? Кой може да е това? Най-искрено се надявам да не е мисис Монтегю!
— Подобно неуважително отношение, мис, би било по-добре да запазите за подходящ случай — отвърна брат й, но побърза да добави с усмивка: — Макар да си признавам с известно облекчение, че не е тя. Човекът, за когото говоря, е далеч по-желан гостенин.
— Далеч по-желан?! Може би това е тя, моята снаха Елизабет?
— Не е тя — отговори той с въздишка. — Въпреки всичко той ще ни донесе вести от нея. Става дума за Джеймс Лий-Купър, когото самият мистър Наш е поканил в Лондон, за да се консултира с него за строежа на една къща във формата на полумесец. Оказва се, че нашият млад архитект е ценен все повече и повече във висшите кръгове.