Самият лейтенант обаче дори не трепна от притеснение. По-скоро изглеждаше напълно спокоен, сякаш той бе организирал срещата.
— О, ето, че сте тук, Хейууд — нададе възглас той веднага. — Помислих си, че вие… но я виж ти кой е тук. Не е ли това уважаваната мисис Анзли с нейната млада подопечна, мис Джорджиана Дарси от Пембърли?
Обръщайки се към двете дами, той ги приветства вежливо и щеше да ги заговори, но както и предния път капитан Хейууд се притече на помощ на Джорджиана в нужния момент:
— Не знаех, че сте в Лондон, сър — изрече той припряно и наблегна на думите си. — Простете ни, но ние не сме на разходка. Доста сме заети и файтонът на мис Дарси ни очаква — веднага след това той подаде ръце на двете дами и бързо ги отведе.
Колко променено бе настроението на компанията сега, при напускането на парка, в сравнение с допреди няколко минути. Мисис Анзли също се почувства ни жива, ни мъртва, щом разпозна онзи, който едва не разруши живота на младата й господарка. А Джорджиана, облегната на ръката на капитана, бе дотолкова объркана, че не знаеше какво да мисли. В целия огромен Лондон да попадне на капитан Хейууд, а сега и на лейтенант Уикъм? Каква сутрин!
Стигнаха до файтона почти безмълвно. Капитанът, усетил страданието на Джорджиана, настоя да ги придружи до Гросвенър скуеър. Двете дами с охота приеха сърдечното му предложение. По време на краткото пътуване той отново прояви настойчиво внимание и скоро Джорджиана се почувства по-добре. Докато наближат къщата, на нея й се прииска пътят да бе по-дълъг, за да може да се оживи напълно и да ги зарадва.
— Вие, сър, отново ме спасихте от неприятност — каза тя развълнувана, когато стигнаха до вратата. — Няма да ни изоставите и сега, нали, не преди да се съгласите да ни направите компания за една лека закуска.
Капитанът прие охотно и тримата се изкачиха по голямото стълбище. Джорджиана гореше от нетърпение да разкаже на брат си за случилото се. Тя поведе офицера незабавно към гостната, но още отдалеч заговори възбудено на висок глас:
— Скъпи братко, само послушайте да ви кажа какво ни сполетя тази сутрин. Близо до Шепърд маркет срещнахме случайно капитана. Какво избавление бе за нас по-късно неговото появяване, само след не повече от петнадесет минути той ни върна живи и невредими в къщи, като ни избави от една крайно неприятна среща в парка.
В следващия миг се сепна смутена, тъй като мистър Дарси не бе сам. До него, за учудване на Джорджиана, стоеше Джеймс Лий-Купър. Тя съвсем бе забравила за неотдавнашните им спорове. Архитектът бе в компанията на един млад, непознат на Джорджиана джентълмен.
Тримата се изправиха, когато тя влезе, а Лий-Купър незабавно се отправи насреща й. Лицето му бе озарено. Преди още Джорджиана да осъзнае какво прави, вече му подаваше ръка и се чу да приветства топло пристигането му в Лондон.
— Е, сестро — заговори мистър Дарси в подходящ момент, — както виждам и вие, подобно на нашия Лий-Купър, сте довели гости. Той и капитанът зная, вече се познават. Позволете ми да представя и на двама ви добрия приятел на мистър Лий-Купър — мистър Хю Джоунс. Той наскоро се завърна от континента, където доскоро бе на служба като хирург всред нашите храбри войници.
— Мис Дарси със сигурност ще си припомни името му — намеси се Лий-Купър, — макар и да не го познава лично. Моят приятел е умел не само в превързването на рани, той има талант да съчинява стихове. Като един изключителен читател, Мис Дарси би трябвало да познава поезията му, за която вече се говори всред хората на перото.
— Лий-Купър ме възхвалява — засмя се другият млад мъж, а после погледна внимателно младото момиче. — Той ми е говорил много, мис Дарси, за вашата любов към изисканата поезия. Умолявам ви да не бъдете прекалено строга към моите стихове.
Джорджиана бе удивена не толкова от факта, че приятелят на Лий-Купър е прочут поет, колкото от скромността му.
— Вие се подценявате, сър — заговори тя пламенно. — Аз наистина четох и харесах много вашите творби. „Водопадът“ например или „Смъртта на Глендоуър“. Капитан Хейууд вие сигурно си припомняте строфите от „Цветна невеста“, в които съпругът намира китка цветя. Нали беше трогателно?
Но когато се обърна към своя придружител, видя как неговото изражение се промени. Едната вежда на капитана бе дръпната нагоре, видът му бе доста мрачен.
Той не проговори нито дума, а мълчаливо огледа джентълмените около камината. Джорджиана никога преди не бе го виждала в такова състояние. Какво ли можеше да означава? Дали не беше си спомнил точно сега с огорчение онази обида, която му нанесе Лий-Купър в Пембърли? Джорджиана не одобри тогава грубото държание на младия архитект, дори би го укорила още повече и в този момент, ако не я бе усмирила интересната мисъл, че гневът на офицера бе подхранен не просто от наранената му гордост, а от ревност.