Тя спотаи усмивката си и се обърна още веднъж към него:
— Хайде, капитане — подвикна му тя закачливо. — Много пъти съм ви чувала да рецитирате стихове с чувство, с удоволствие. Не можете да ми кажете, че не познавате такъв прочут поет като мистър Хю Джонс.
— Действително, познавам стиховете на джентълмена — отговори най-после той. — Но, мис Дарси, трябва да тръгна незабавно. Имам една важна работа, за която съвсем забравих, а тя изисква скоро да бъда в другия край на града. Простете ми.
Той бързо се прости с останалите и напусна дома.
Разочарованието на Джорджиана от внезапната промяна в капитана и от главоломното му оттегляне бе голямо. Но тя можеше да се утеши с чудесната компания, която оставаше и с появилите се след малко отрупани блюда на масата.
ТРИДЕСЕТ И ШЕСТА ГЛАВА
Джорджиана се събуди на следващата сутрин в превъзходно настроение. Наистина събитията от предишния ден й донесоха някои неприятности, но как всичко после се преобърна и завърши щастливо, благодарение на намесата на капитан Хейууд. И колко благороден, та дори и нещо повече, бе всеки негов жест. Ето че се появи един мъж, в когото всяка жена би могла да се влюби, по-точно един мъж, в когото тя сега се убеждаваше, че въпреки всичките си клетви, се е влюбила.
У някого подобна преценка би предизвикала бурна радост или страх от несподелена любов. За мис Дарси то донесе единствено удовлетворение. Рядко досега някое от нейните желания не бе задоволявано и едно толкова съществено желание като сегашното трябваше непременно да се осъществи. Освен това от изпитанието, на което я подложиха безразсъдните й чувства, изминаха вече две зими. Сега тя владееше неоценимото предимство на зрелия разум. Достигнала бе осемнадесет години и можеше да направи точна преценка на кого да дари любовта си с цялата си мъдрост.
Тя завърши тоалета си и закуси твърде развълнувана от щастието си, което я караше да рецитира любимите си стихове. Строфите на лорд Байрон, така често произнасяни от капитан Хейууд, неволно се отрониха от устните й.
Те все още блуждаеха в съзнанието й в късната утрин, когато тя се спускаше от покоите си към гостната, за да намери там Джеймс Лий-Купър в очакване на нейния брат.
— О, мистър Лий-Купър — обърна се тя към него весело, — не е ли нашият настоящ век богат на поезия? Само като си помисля, че в рамките на една година можем да прочетем новите творби на лорд Байрон и мистър Хю Джонс! Не се ли преизпълва с възторг сърцето ви когато си мислите за това?
— Не само в поезията, мис Дарси — съгласи се архитектът с усмивка, пленен от жизнерадостния й вид. — Аз дойдох днес, за да запозная мистър Дарси с един представител на моето собствено изкуство, чийто брилянтен талант не е често срещано явление през последните сто и повече години. Обещах му да го заведа на Доувър стрийт, за да го представя на мистър Джон Наш. Вашият брат, както знаете, е ревностен привърженик на изграждането на метрото.
— Във вашето обкръжение има различни знаменити личности, мистър Лий-Купър — възкликна въодушевена Джорджиана. — Едва вчера един от тях, приветстван като Уелския наследник на короната на мистър Уолтър Скот стоеше в тази гостна по ваша покана! А сега се каните да посетите мистър Наш, който, както ми казва моят брат, ви е поканил в Лондон за съвет. Какъв търсен човек сте!
Младият мъж поруменя и потисна усмивката си, но отговори с необичайна за него скромност:
— Не се гордея нито с едното, нито с другото. Познавам Джонс от годините на чиракуването ми, когато споделяхме една квартира на Теобалдс роуд. Превъзходен приятел ми е и е също толкова прям, както сама ще се уверите. С мистър Наш се познавам отскоро, неговият покровител принц регентът бе така любезен да насочи вниманието му към мен.
Прекалено изисканото възпитание на Джорджиана не й позволи да изрази удивлението си. До този момент тя не бе имала представа за високо ценената репутация на мистър Лий-Купър.
— В такъв случай мистър Наш не е бил така известен като вас — отбеляза тя любезно. — Целият останал свят говори за вас. Вечерта на миналия вторник мистър Хейууд ми говори с възхищение за Блейс Хол, който, сигурна съм, дължи немалко от великолепието си на вашия талант.