В главата й настъпи такава бъркотия, че от нея можеше да се появи единствено главоболие. Тъкмо се канеше да се върне в стаята си, когато чу шума от каретата на брат си. Колко й липсваше сега Елизабет. Само ако снаха й беше тука да я изслуша и да я утеши. Фицуилям Дарси, Джорджиана го знаеше, я обичаше с цялото си любящо сърце. Но от него не се чуваха лесно утешителни думи. Освен това, мисълта, че би могла да се изпусне пред него за това ново унижение, й бе непоносима. Но преди още да успее да се скрие от погледа му, той вече бе на прага.
— Скъпа сестро — влезе той с приповдигнато настроение, — наистина е привилегия да се запознае човек с такъв ум като мистър Наш. Какъв талант притежава той, какво перспективно мислене! И с какво уважение се отнася към нашия приятел Лий-Купър. Още тази вечер ще можеш да чуеш повече за нашата среща. Поканени сме на вечеря у семейство Гарднър заедно с него и с приятеля му Джонс. Но, Джорджиана, ти си пребледняла — забеляза той едва сега състоянието й. — Да не би да си болна? Случило ли се е нещо?
— Да… не… да — запелтечи горката Джорджиана объркана. — Страхувам се, че съм болна и моля да ме извините да не вечерям с всички този път. Още сега ще отида в стаята си.
— Това не е обичайно за теб, скъпа сестро — огледа я той по-внимателно. — Може би твоето неразположение има нещо общо с посещението на мисис Хърст, нашите карети се разминаха на ъгъла. Тя изглеждаше по-доволна от се себе си от всякога.
— Не, в никакъв случай — побърза да отговори Джорджиана. — Цяла сутрин не ми е добре. Но, признавам си, че мистър и мисис Хърст наистина идваха у нас и донесоха някои не безинтересни новини. Изглежда мис Каролайн Бингли е избягала, тя ще се омъжва и не за някой друг, а за нашия капитан Томас Хейууд. Не си ли удивен?
— Избягала? С капитана? Мили боже! Не може да бъде! Трябва да са ти предали неточно.
На Джорджиана й бе невъзможно вече да сдържи сълзите си и го увери, че е точно така.
Когато Дарси видя злощастния й вид, изведнъж се досети за нейните чувства към капитана. Сестра му се бе влюбила. Проумявайки най-после случилото се, той можеше само да се учуди как не го е прозрял досега. Прекалено лесно капитан Хейууд е могъл да спечели нейното сърце. Той бе млад и вероятно, помисли си Дарси, фаворит всред дамите; безукорното му държание можеше да подлъже една чувствителна млада лейди и дали наистина в края на краищата го беше постигнал. Посети Джорджиана веднага след пристигането си в Лондон, отдели й много внимание по време на концерта и по-късно, както се оказа, като по магия, я спаси от една опасност в Ситито. И всичко това дори и без следа от умисъл или почтени намерения. Мошеник от висша класа.
Ведно с възмущението си Дарси изпита и угризение. Той можеше, само ако си бе дал труда да забележи, отдавна да предусети такъв развой на нещата. Познавайки добре сестра си, той трябваше да признае, че само няколко негови думи щяха да й подействат благоприятно, за да се предотврати навреме сегашната мъчителна ситуация. Да, той можеше да го направи, ако бе по-наблюдателен и сега щеше поне да се утеши от проявената още преди много седмици загриженост.
Точно както и на Джорджиана, на Дарси също му бе необходима Елизабет. Ако жена му беше тук, заедно с нейните нежните чувства към младото момиче, щеше много по-лесно да се усети и неговата братска привързаност. Но сам Дарси, въпреки огромното желание да облекчи сърдечните страдания на сестра си, не знаеше какво да направи. Като истински англичанин, той не можеше да си позволи да я глези, а само да й съчувства.
И все пак направи онова, на което бе способен:
— Капитанът — заяви той — е мошеник. Така елегантен, толкова умел в рецитацията на стихове, но все пак — подлец. Мъж, който дава надежди, обвързва се с една млада дама в Розингс, след което, пренебрегвайки всичко това, се впуска към всяка хубава жена от своето обкръжение, не може да бъде смятан за нищо друго. Смятах, че Каролайн Бингли държи повече на благоприличието. Тя прекалено често подчертаваше липсата му у другите. Още по глупаво от нейна страна. Такъв мъж, с когото се е събрала, може да й донесе само нещастие. Жал ми е за нея.