Джорджиана не знаеше накъде да отклони погледа си. Ако зависеше от Дарси, той би предпочел да не говори за сутрешната новина, но разбра, че точно в този момент не бива да я крие:
— Днес научихме една изненадваща вест. Както изглежда капитанът наистина е напуснал града, но не с такава задача, каквато вие предполагате, сър. Той е уговорил Каролайн Бингли да избяга с него. Предполагам, че сте имате привилегията да разберете за тяхното познанство.
Така той би завършил своето обяснение, но простосърдечната мисис Гарднър не можеше да се сдържи:
— Капитанът и Каролайн Бингли? — възкликна тя. — Вие не говорите сериозно. Мислех си… няма значение. Кога се е случило това? И къде са могли да забягнат?
— Аз зная много малко за случилото се — отговори Дарси хладно. — Ако става дума кога са напуснали града, предполагам — миналата нощ. Що се отнася до това къде са могли да отидат, предполагам в родното село на капитана, което разбрах, че е Уолингфорд. Повече не зная, нито пък се интересувам.
Сервирането на пая от плънка с дивечово месо бе посрещнато с облекчение от цялата компания. Но след известно време мистър Хю Джонс, който седеше от дясната страна на Дарси, тихо го запита:
— Простете ми волността, сър, но дали съм ви разбрал правилно, че този капитан Хейууд, същият офицер, когото видях във вашата гостна, е от Уолингфорд в Хърдфордшър?
— Така предполагам — отговори Дарси. — Макар че джентълменът е роднина на покойния съпруг на леля ми, аз почти не го познавам, а и последният инцидент потисна желанието ми да науча нещо повече за него.
— Не се съмнявам, че решението ви е много мъдро — отговори с печална нотка в гласа младият поет и без да каже нито дума повече потъна в своите мисли.
През това време Джеймс Лий-Купър наблюдаваше с тревога потиснатата Джорджиана. Сега разбираше колко необмислени, колко прибързани са били неговите думи, от които започна разговора за Томас Хейууд. Лий-Купър бе човек с открит и искрен характер. Някои хора с по-малко способности от неговите, може и да имаха нужда да си проправят път с лицемерие и привидно любезни приказки. Но той бе сигурен в своя талант и дори наум не му идваха такива непочтени дреболии. За щастие по-голямата част от Англия споделяше неговата увереност в способностите му. Неговото откровение често предизвикваше у останалите учудване, дори раздразнение. Знаеше, че неведнъж тази негова черта бе предизвиквала досадата на мис Джорджиана Дарси, но не изпитваше удоволствие от състоянията й, причинено от техните словесни двубои.
Този негов последен изблик на хумор, изказан единствено, за да развесели компанията и да види отново руменината по лицето на младата дама, неочаквано й бе причинил болка. Усещането за болката на който и да е човек предизвикваше в него огорчение, а когато виждаше, че страда Джорджиана, не можеше да го понесе.
Вестта, която Лий-Купър без да иска показа на бял свят и от лицето на капитан Томас Хейууд бе свалена маската, за да се разбере, че той, както подозираше Лий-Купър, е един негодник, не се оказа изцяло неприятна за архитекта. Но за да се оцени неговата преданост към мис Дарси, трябва да отбележим, че в мига, в който неговият съперник се дискредитира пред всички, той изпита за кратко време въодушевление и веднага след това бе обзет от много по-голяма тревога за нея. Младият мъж се обърна към Джорджиана и се постара не да я дразни, а да я успокои, като потърси най-меките изрази:
— Не ви ли се струва, че в Лондон обстановката става все по-потискаща, мис Дарси — заговори й той с необичайно приветлив тон. — Мисля, че жадувате да усетите отново прохладния свеж въздух на Дарбишър. Аз се връщам през следващата седмица в Пембърли и с удоволствие бих ви предложил моята карета, ако имате желание да ме придружите. Конете ми ще ви върнат там за два дни.
Но Джорджиана не можеше да понесе съжаление, още по-малко неговото.
— Благодаря ви, сър — отговори тя припряно, — но аз не се влияя от времето, където и да съм. Когато реша да се върна в Пембърли, то това ще бъде в компанията на моето собствено семейство и с една от нашите карети, които, мога да ви уверя, пътуват достатъчно бързо, точно според моя вкус.
Думите й бяха произнесени с такава надменност, че Лий-Купър се отдръпна съвсем потиснат.
ТРИДЕСЕТ И ОСМА ГЛАВА
Скоро след вечерята дамите се оттеглиха в гостната. Джорджиана добре съзнаваше, че нейното нещастие я бе подвело да се отнесе зле с мистър Лий-Купър, но реши да не се измъчва с разкаяния за грешката си. Предпочиташе да се заеме с по-приятните разсъждения за неговата собствена нетърпимост.