Не можеше да си намери никакво оправдание за обидите, които бе нанесла на младия архитект в миналото. Колкото и горд да се бе показал той, тя го бе надминала. Да го разпитва за семейството му доста некрасиво и най-вече да подпитва унизително как така той е придобил своето висше образование и изключителните си познания! Всичко това бе крайно неприлично. Щом като тя — с всичките свои привилегии по рождение и социално положение — можеше да се държи така невъзпитано, то той бе напълно в правото си да се обижда.
Но добрите обноски, били те нейни или негови, не бяха от особено значение. Джеймс Лий-Купър можеше да се представя в по-лоша светлина от нея или не, но от най-голямо значение в случая бе, че той е достоен мъж — прям, чистосърдечен, той превъзхождаше по всичко капитан Хейууд и стоеше далеч над уменията на останалите. Затова заслужаваше от нейна страна по-добро отношение, отколкото бе получил. Прав беше да се отнесе така пренебрежително с нея, когато се сбогуваха миналата вечер. И наистина не можеше да бъде упрекнат, ако отсега нататък започнеше да я отбягва. Срещите им в Пембърли щяха да са неизбежни, но двамата нямаше както преди да разговарят оживено, а да се разминават със студен поклон и в пълно мълчание. Тя въздъхна при тази мисъл и сълзите й рукнаха неудържими.
Джорджиана бе така погълната от мислите си, че не чу как рано сутринта пред къщата им спря карета, а след това по стълбите се понесоха стъпки към кабинета на брат й. По-късно, когато Хана пристигна с предиобедната поща в единадесет часа, от коридора през отворената врата долетяха гласове. Единият — най-малко очакван от нея в къщата на брат й така скоро — беше на самия Джеймс Лий-Купър. Душата й отведнъж се проясни и тя се затича по стълбите. Сега можеше да го приветства любезно, да поправи поне малко като за начало досегашното си некрасиво поведение.
Но щом го видя да излиза от кабинета, придружен от мистър Хю Джонс, при това видът и на двамата мъже бе угрижен, смелостта я напусна. Тя изчака тихо, скрита от погледите им и едва след тяхното заминаване се спусна към брат си:
— Скъпи Фицуилям, опасявам се, че главоболието ми не минава и днес и си мисля дали въздухът на Дарбишър няма да ми подейства по-добре от който и да е лондонски лекар. Не можем ли да се върнем по-скоро в къщи?
Дарси я слушаше внимателно, но изражението на лицето му бе угрижено:
— Джорджиана — заговори той веднага след нея, — получих изключително важно съобщение и то по въпрос, който засяга теб, както Елизабет и мен. Ще направиш добре, ако седнеш удобно преди да започна да ти разказвам за какво става дума, тъй като се чудя откъде да започна.
Разтревожена от сериозния му тон, Джорджиана се остави брат й да я отведе в дневната и когато седна, Дарси започна:
— Джорджиана, налага се да ти кажа всичко това, което ще чуеш, макар то да ти се стори доста неприятно и то по тема, която не би ми се искало да подхващам. Аз много добре зная каква болка изпитваш по вина на един… джентълмен. Върху мен пада отговорността да добавя към онова, което знаеш, още някои неща за спомената особа, макар и да ти стане болно. Вчера разбрах, че капитан Хейууд е безскрупулен търсач на пари, но тогава не можех и да подозирам в пълна степен неговата низост.
Колкото и да й беше тежко да чуе дори името на капитана, Джорджиана все пак не искаше да бъде несправедлива:
— Братко — реагира тя веднага разгорещено, — какво искате да кажете? Изборът на капитан Хейууд да избяга с мис Бингли, може да бъде наречен неочакван, дори непристоен, но все пак не е злодейство. Той е човек с достатъчно житейски опит и е напълно способен да преценява своите действия. Ако трябва някой да бъде упрекнат, то това съм аз, задето така погрешно прецених намеренията му спрямо мен.
Но мистър Дарси разтърси глава нетърпеливо:
— Дете мое, ти все още не разбираш. Капитан Хейууд наистина е безогледен — доказателство е самото му отношение към теб, независимо от твоята снизходителност, но към него трябва да бъде предявено много по-голямо обвинение от някакво си непостоянство.