Джорджиана слушаше как брат й разкрива дума по дума ужасната истина и я връхлитаха толкова тревожни чувства, че в много моменти не знаеше как да реагира. Накрая можа да продума:
— Жал ми е за мис Бингли — въздъхна тя. — Капитанът ме заблуди, но на нея, горката лейди, на нея той причини много по-голямо зло. Но братко — съвзе се малко момичето, — кажи ми, моля те, вярно ли е наистина, че името на мисис Филипс ще бъде очистено и тя ще си възвърне свободата? В такъв случай тези ужасяващи разкрития носят и нещо добро.
— Колкото и да са страховити, да — отговори Дарси, — но щом стана дума, можеха да бъдат и по-лоши… Джорджиана, има още неща за разкриване, за които се питам дали да ти разкажа, знаейки колко са болезнени. Но ти трябва да знаеш и ще знаеш цялата истина, защото третият престъпник, скъпа сестро, е онзи, с когото се страхувам, че ти вече се познаваш от един печален случай — в миналото той те нарани непростимо. Неговото име е лейтенант Джордж Уикъм.
— Лейтенант Уикъм! — извика Джорджиана, пребледняла като платно. — О, скъпи мой братко! Да ни тормози точно този! Не ни ли причини достатъчно зло досега?
— Не намирам нищо чудно в недоверието ти — отговори спокойно брат й. — Но бъди сигурна, сестро и се успокой, доколкото можеш, тъй като неговата злонамереност не е продиктувана от желание да навреди на теб, а за да се реваншира с мен. Търпение, Джорджиана и ще узнаеш всичко. Както изглежда, с напредването на разказа Бърджис все повече се забавлявал и нашите млади приятели го слушали с нарастващ ужас. Само час преди тяхното идване Бърджис повикал Уикъм при себе си, за да му съобщи смехотворната новина, че капитан Хейууд се отказва от тяхното споразумение. Но тя, за негово учудване, предизвикала у лейтенанта не веселба, а гняв. Той избухнал и изругал Бърджис, нарекъл го глупак, щом не е разбрал, че по такъв начин Джонс ликвидира плана им. След което, за още по-голямо учудване на Бърджис, неговият гняв се развихрил. Семейството, в чиято гостна Хейууд видял Джонс, било същото семейство, което му причинило най-гнусните страдания. Един горд род, някога свързан с неговия много близко; един род, отговорен за всичките му неудачи; род, който бил изтръгнал от него средствата му за съществуване, лишил го от възможностите, които по право му се полагали и довел лейтенанта до мизерия, а той не бил роден за подобно нещо. И сега… най-накрая… те осуетили неговата последна интрига! Това било непоносимо. Уикъм продължил да ругае така няколко минути. Твърдял, както Бърджис им разказал, че никога няма да се успокои, докато не им причини толкова зло, колкото и те на него. Щял да опозори името им в цял Лондон, щял да пусне слух, кураж, скъпа Джорджиана, тъй като следва нещо, което е най-ужасно от всичко… слух за някои недостойни неща, които твърдял, че младата жена от това семейство е вършила с него. Не, продължавал той, той нямало да се успокои, докато не опетни името на мис Джорджиана Дарси.