Джорджиана извика ужасена. Тя не беше на себе си. Брат й замълча за малко, за да й даде възможност да се съвземе, а после продължи:
— Изключителният Лий-Купър слушал разказа на Бърджис с негодувание. Но когато чул, че за твоето име се говори по този начин, сестро, неговият гняв не знаел граници. Той сграбчил негодника Бърджис за гърлото и го заплашил, че ще последва и друго, ако онзи не им разкрие къде се намират останалите — закана, пред която ужасеният Бърджис отстъпил веднага.
Никога преди, отбеляза поетът, не бил виждал своя приятел така обезумял от гняв. Изхвръкнал от квартирата на Бърджис без да чака Джонс и хукнал към Едуард стрийт, където Уикъм наел апартамент. Няма да ти описвам, сестричке, сцената, която последвала. Ти знаеш, че Уикъм е мъж, смел до безразсъдство. И въпреки това не е могъл да се сравнява с Лий-Купър. Без никакви обяснения, Уикъм сега е в затвора на Боу стрийт, а властите са се разпоредили да бъдат издирени неговите съзаклятници. Мистър Гарднър, чиято радост била неудържима, вече е заминал за Хардфорд, за да отведе сестра си в къщи.
Можеш да си представиш, скъпа моя Джорджиана, какво облекчение бе за нашите млади приятели да ми разкажат за случилото се. За Уикъм те не можеха да кажат нищо друго, освен, че е низка твар, роден лъжец, чудовищен в лъжите си. Лий-Купър бе дотолкова вбесен, че дори не можеше да повтори гнусните му лъжи. Нашето семейство е безкрайно задължено на младия Джонс и особено много на храбрия и ненадминат Лий-Купър.
Джорджиана не бе в състояние да отговори каквото и да било. Почти веднага след чутата история, тя побърза да се качи в своята стая, за да остане насаме с мислите си.
ЧЕТИРИДЕСЕТА ГЛАВА
Елизабет Дарси бе очаквала с нетърпение всяка вест от съпруга си в Лондон, но нито една от тях не посрещна с такава неописуема радост, както последната. Колко приятна беше тя наистина! Нейната леля бе освободена, а честта на семейство Бенет — възстановена. От което следваше щастливият извод, че съпругът й най-после се връща при нея. Дойде накрая безкрайното удовлетворение, платено прескъпо със страданията й.
Изминалите седмици бяха тежки за мисис Дарси. Нездравото любопитство на съседите я бе съпътствало през цялото време с не по-малка сила от сегашното. Във всеки дом, всеки ден със завидно старание и до най-малките подробности благовъзпитаните семейства бяха обсъждали бедата, сполетяла нейното семейство, без да придават особена важност на такива дреболии като снизходителност и истина. Дните се нижеха трудно и с всяка сутрин тя все по-горчиво усещаше липсата на любящото сърце на съпруга си, обич, с която се чувстваше по-силна.
Дори Джейн, обикновено толкова надежден източник на спокойствие, можеше да й помогне съвсем малко, самата тя погълната от домашните задължения след раждането на дъщеря си. Нейният живот се бе променил изцяло, откакто на бял свят се появи малката Елайза. За детето тя се грижеше без особени усилия, тъй като бе родена за майка, а и малката бе кротка; възрастните роднини бяха онези, които я подлагаха на изпитания и бяха бреме за нея. Горката Джейн се измъчваше между нескончаемите обсъждания на нейните родители дали някога се е раждало по-прекрасно бебе и сдържаните възражения на семейство Бингли, че в края на краищата Елайза е бебе като всички останали и макар да е необичайно сладка, не прави изключение от останалите; но не бяха ли забелязали те пленителната жизненост, с която момиченцето държеше своята дрънкалка? На тези щастливи словоизлияния, повтаряни многократно, тя бе подложена всяка божа сутрин.
— Съжалявам, скъпа Елизабет, че през последните седмици почти нямах възможност да ти обърна внимание, да те успокоя малко. Зная, че на раменете ти легна изтощителен товар. Но, скъпа сестро, ето го вече и избавлението. Нашата леля ще бъде освободена! Хайде да отидем незабавно при майка и да й съобщим новината!
— И това ще стане — каза Елизабет. — Има още едно нещо в писмото, което мистър Дарси желае да не казвам на никого. Но от теб, скъпа Джейн, нямам тайни. Толкова е странен за мен този обрат в целия случай, че почти не очаквам да повярваш. Джейн, оказва се, че между създателите на ненавистния план против честното име на нашата леля не е някой друг, а нашият собствен зет Уикъм.
— Джордж Уикъм крадец? — изтръгна се ужасеният вик на Джейн. Ти сигурно грешиш, Лизи. Нашият зет може да бъде… е, за жалост, в много отношения несъвършен, но не мога да повярвам, че е мошеник. Вероятно говориш за някой друг офицер, някой от неговите приятели вероятно или някой с подобно име.