Аз съм, скъпи сър… и така нататък, и така нататък.
Когато прочете писмото, мистър Бенет повика най-голямата си дъщеря, за да прегледа и тя внимателно това странно послание.
— Какво е това чудо? — запита той изумен. — Признавам си, че бях приятно изненадан, когато четях писмата на Кити. Както разбирам със сигурност, тя наистина напоследък се е заела с благотворителни задачи в енорията Хънсфорд. При това с такова усърдие, каквото обикновено проявяваше само при избора си на ново боне. От написаното от нея ми беше невъзможно да разпозная предишната глуповата и невъзпитана мис, която сега, на моята възраст, за първи път от много години ми достави удоволствие. Възможно ли е това внезапно коренно отношение да се дължи в по-малка степен на висшето общество на Колинс и в по-голяма — на споменатия Бийсли? И ако той действително е успял да промени такова едно създание като Кити, какъв ли изключителен мъж би трябвало да бъде той самият?!
— Аз не бих разчитала на това, татко — каза Елизабет. — Шарлот ми писа за Бийсли и той, според нея, е мъж с необикновено добър усет и божи човек, чиито изрядно изпълнявани задължения са търсени много от семействата с високо положение в обществото за района. Възможно е той да е бил запленен от Кити, но едва ли можем да очакваме нашата сестра да се отнася благосклонно към един мъж, който й предлага единствено своята интелигентност, непримирим характер и изгледи за добър живот в някое, неизвестно кога време.
— Твоята оценка е крайно остра, Лизи — обади се Джейн. — Казвала съм ти и преди, че Кити и Мери не са съвсем безнадеждно изпуснати. Може би точно ние няма да постигнем много в тяхното превъзпитание, но ако този господин Бийсли е наистина мъж на място, тогава Кити е способна да изненада всички ни.
— За Кити ли говорите? — запита Мери, която в този миг влезе в стаята с майка си. — Колко се забави тя в Хънсфорд. Не мога да проумея какво я задържа в тази енория. Там няма нищо, освен мрачни селяци, потънали в молитвите си и не може да се намери нито една книга, освен библията.
— Библията няма да ти навреди, мис — отговори майка й. — Аз самата четях библията на майка ми, когато мистър Бенет ме видя за първи път… Нали така беше, любов моя? Бях облечена в синя муселинена рокля с най-прекрасните волани. И сега мога да си спомня колко добре ми стоеше добре. Оттогава питая изключителна любов към библията.
— Светите писания могат да служат и за привличане на някои партньори — продължи по своя си начин Мери. — Ако имах такива намерения, бих избрала по-скоро да бъда изненадана над някоя книга на Лизи. Но аз не търся подобно внимание — то може да ме откъсне прекалено много от проучванията ми над „Тристан и Изолда“.
След тези думи Елизабет потърси с поглед упование в небесата, а Джейн едва сдържа усмивката си.
— Е, сега като си помисля — каза мистър Бенет, — вече няма да очаквам с нетърпение моите неомъжени дъщери да ме изненадат с прозорливост и добър вкус. Но няма и да повикам Кити, та дори само заради удоволствието да държа в страх моя братовчед Колинс още няколко дни.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
Измежду познатите ви най-модерни бракове трябва да сте забелязали, че страстта скоро се охлажда до привързаност. След като те веднъж си осигурят преданост чрез взаимен обет за вярност и изядат сватбените бонбони, знойните им изпиващи се погледи са свободни да се превърнат в кротки, блуждаещи един към друг поглеждания; някога преливащото от възбуда сърце се успокоява напълно под монотонния ритъм на ежедневието.
Но нашите познайници мистър и мисис Дарси бяха така далеч от обичайните неща, че неговото завръщане у дома, очаквано с нетърпение и от двамата, надмина във всяко отношение и виденията им за нова среща. Техните взаимоотношения, започнали като на шега, с времето узряха за истинското разбирателство, добиха истинската хармония между разума и влечението, стремеж им един към друг, какъвто Елизабет никога не бе допускала, че е възможен.
— Моя Лизи — въздъхна с облекчение мистър Дарси, когато пристигна, — тези последни няколко седмици без теб ми се сториха безкрайни. И само като си помисля, че преди две години не те и познавах. Предполагам, че е имало такова време, но право да си кажа, не мога да си го припомня.
— Няма нищо чудно — отговори Елизабет, — имайки предвид неприятностите, които моето семейство ти причини оттогава. Ние през цялото време сме за теб източник на напрежение и безпокойството. Чудя се как така не поглеждаш към доброто отминало време, в което ти изобщо не подозираше за съществуванието на семейство Бенет.