И в същото време бе сигурно, че никакви действия от страна на мисис Дарси никога не биха могли да трогнат сърцето на лейди Катрин, както се разбираше от писмото, което той получи от нейно благородие тази сутрин.
Скъпи сър,
А сега какво ще кажете за арогантните постъпки на семейство Бенет? След като цялата област говори и вие сигурно сте научили за тяхното ново деяние. Моите опасения относно сродяването със семейство Бенет са добре известни. Но дори и в най-страшните си предположения аз не можех да допусна, че сред тях има обикновен дребен крадец! С последния случай, чрез подлия неблагодарник Уикъм те разрушиха всичко, дори с огорчение трябва да кажа, че съсипаха онзи злощастен млад мъж — братовчеда на моя покоен съпруг, — чиито качества вие можахте да оцените в Денби Парк.
Моят нещастен роднина, когото Уикъм успя да провали, бе доведен до много затруднено положение заради редица злополучни дългове при залагания. Та това би предизвикало състраданието на всекиго. Неговата беда бе толкова сърцераздирателна, че аз самата бях принудена да го отпратя от Розингс, за да не го допусна да ухажва моята дъщеря Ан. И все пак капитанът бе, ако не друго, то издънка на забележително семейство, какво безчестие бе точно той да бъде доведен до падение от сина на управителя на Дарси!
Уви, злините на семейство Бенет не свършват с тази. Малката сестра от това непоносимо семейство сега е в Хънсфордското паство. Тя вече успя да оплете в мрежата си моя помощник енорийски свещеник, така че аз много се опасявам за него. Той е твърде способен млад мъж, макар и да е прекалено ревностен в религиозните дела. Такъв брак за мене би означавал ежедневно пред очите ми да се мярка една Бенет; това момиче може да го направи от едничката злоба. Въпреки че изпратих моя енорийски свещеник да предупреди мистър Бийсли за опасността, младият мъж упорства в решението си, без да се съобразява с моето открито неодобрение.
Сега вие трябва да сте се убедили, сър Джефри, че сближаването с онези от по-низше социално ниво не може да донесе нищо друго, освен нещастия.
За себе си направих извод. Повече няма да обсъждам този въпрос и изисквам от вас най-настоятелно отсега нататък по никакъв повод да не споменавате в мое присъствие толкова отблъскващи хора като онези, освен ако нямате да ми кажете нещо, което би разсеяло моите впечатления.
Искрено ваша,
Сър Джефри прочете внимателно писмото и остана доста разочарован. Той се бе надявал, че щеше да намери в него някои обяснения: как така един на вид толкова фин млад човек, като капитан Хейууд е паднал до това ниво на непристойно поведение. Деянията на Уикъм — човек с ниско потекло и отгоре на това опропастен от снизходителното отношение на господаря си малко можеха да го изненадат, но че един капитан Хейууд може да падне до неговото положение, за многоуважавания джентълмен бе учудващо. Затова се бе надявал лейди Катрин да осветли случая. Но всичко, за което се говореше в това писмо, бе омразата на благовъзпитаната лейди към семейство Бенет и техните познати. Вярно бе, че връзките на Елизабет Дарси си оставаха неподходящи за тях, но дори и те не можеха да бъдат смятани за престъпни, както дългове от хазарт, направени на другия край на континента. За него отношението на нейно благородие към господарката на Пембърли бе несправедливо. Той дори бе сигурен, че ако двете можеха да си разменят местата, мисис Дарси нямаше да очерня нейното име.
Джорджиана го посети доста след получаването на писмото. Сър Джефри я посрещна с горещи приветствия, като изрази своята тревога от пребледнялото лице и болезнения вид на неговото най-свидно момиче. Състоянието й със сигурност е резултат от последния, кратък престой в Ситито и той сега държи да се погрижи за нея — като за начало с горещ чай и кейк. И едва след като слугата им сервира, сър Джефри подхвана разговор с нея: