Джорджиана не можеше да проговори от задоволство и вълнение. Тя пое ръката на стария си кръстник и го прегърна с благодарност.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА
През следващите седмици Джорджиана, която бе окуражена от успеха си със сър Джефри, събра сили и започна да се държи както подобава на една млада и доволна от себе си дама. Унинието все още не я напускаше, но с всеки изминал ден тя се замисляше все повече не за онова, което не бе наред, а за късмета, който имаше. Разсъждаваше за живота си и осмисляше времето си, като се захващаше с полезни занимания. Към книгите тя имаше влечение още от детските си години, сега със същото усърдие се зае да разучава музикални пиеси, да усъвършенства везмото си, да рисува портрета на Елизабет — накратко казано да прави от себе си една изрядна, завършена млада лейди, която дори нейният брат наблюдаваше с объркване. Докато Елизабет намираше само удоволствие в промяната на зълва си:
— Радвам се да видя у теб, Джорджиана — каза тя една сутрин по време на разходката им, — появата на силен дух. Сърцето ти сега може и да не е радостно, но бъди уверена, че ако продължаваш така, с времето и то ще оправи. Ние всички сме много наивни създания и ти ще се учудиш колко незаменими можем да бъдем, ако се заловим сериозно да променяме сами себе си.
— Понякога се надявам, че и аз мога да имам полза от това — въздъхна Джорджиана, — но засега само ти, скъпа Елизабет, знаеш, че почти съм се предала на унинието. Още не мога изцяло да си излекувам душата. Все пак, колкото и да съм лекомислена, недей да си мислиш, че не поправям грешките си. Сега с увереност мога да преценя кого трябва… и кого не би трябвало да ценя. За това дължа благодарности на храбрия капитан, макар урокът да бе от най-жестоките.
Елизабет наблюдаваше със задоволство нейната решимост и се усмихваше вътрешно на щастливите видения от бъдещето никога повече през живота си мис Джорджиана Дарси да не бъде мамена от някой мъж или жена.
— Мисля, че достатъчно се занимавахме с моите страдания — отбеляза скоро Джорджиана. — Моят брат ми съобщи най-радостната новина — самият сър Джефри Портланд се е застъпил за лейтенант Уикъм. Не зная как го е постигнал… ти знаеш, че влиянието на моя кръстник и огромно, но направо не е за вярване, че в края още на тази седмица лейтенантът ще бъде освободен от затвора и ще се отправи към Антигуа, като работник от захарните плантации на сър Джефри. Не е ли превъзходно?
Елизабет наистина бе научила рано тази сутрин за освобождаването на лейтенанта, след което даде воля на радостта си и дълго време се чуди кое е накарало многоуважаемия джентълмен да постъпи по този начин. Тя не бе и предполагала, че сър Джефри може да положи усилия, да упражни влиянието си в полза на онези, към които не изпитва уважение.
— Чудесна намеса — съгласи се тя — и най-навременно разрешение за нашето семейство. Лидия и майка ми днес отпътуваха за Лондон, за да пожелаят на лейтенанта добър път и успех; сестра ми възнамерява да го последва при първата най-скорошна възможност. Аз съм безкрайно благодарна на сър Джефри за усилията, които той положи за нашето семейство, макар да признавам, че неговата доброта към нас ме стъписа. Не мога да не се замисля дали в така щастливия обрат на нещата не е замесена ръката на моята сестра Джорджиана?
Джорджиана пламна от притеснение и отхвърли енергично предположенията на снаха си, след което разговорът им се насочи към други въпроси.
Едва по-късно, когато остана сама в стаята си, Джорджиана си припомни целия им разговор с Елизабет и изпита задоволство. В тези няколко дни, след като убеди сър Джефри да им окаже помощ, младата лейди бе подложена на изкушението да разкрие пред снаха си старанията на многоуважаемия джентълмен в тяхна полза, но все се въздържаше от страх да не би големите надежди на Елизабет да й причинят още повече терзания, ако неговите усилия не се увенчаят с успех. Сега, когато Уикъм бе свободен, тя реши да не споменава нищо за своето участие. Предпочиташе да носи радостта в сърцето си, без да я споделя с никого, знаейки, че е направила добро на хората, които обича.
Още от детските години на Джорджиана, у нея се бе проявила естествената наклонност, с времето подсилена от книгите, да обича хората и да им помага. За нещастие условията, при които тя израстна — без приятели на нейната възраст, обкръжена от всякакви удобства — не дадоха възможност на това нейно качество да се развие. Така нейното великодушие бе сведено и обуздано до изпълняването на скъпоплатени капризи, а не до обикновено човешко състрадание и помощ. Сега, за пръв път в живота си, тя бе оказала истинска, при това значителна помощ на друго човешко същество — на своята снаха Елизабет, която обичаше безрезервно. Нямаше значение, че нейното човеколюбив доби израз по вина на непоправимия Уикъм, основното бе, че съдбата на Елизабет стана по-добра. А удовлетворението, изпълнило горещото сърце на Джорджиана, нямаше край.