— Безочлива — не мога да кажа! Вашата разсеяност само ме привлече още повече. Вие бяхте пленителна, така потопена във възпоминания за триумфа си от вечерния бал, че… „… по устните ти все още трептеше усмивка, в която се четеше въпрос…“, според стиха на Лорд Байрон.
Джорджиана бе за миг сепната от спомена за неотдавнашната си грешка, но не я подмина, решена между тях да не остава нищо неизяснено:
— Уви — въздъхна тя. — Негово благородие за жалост ме подведе и можеше много лесно да ме отведе и по-далеч, с помощта на един безпринципен господин. Мистър Лий-Купър, макар че аз нямам голямо желание да си припомням болезнените спомени, трябва да ви кажа нещо за вашата геройска постъпка в моя защита в Лондон. Не — възпротиви се тя, когато той понечи да я спре, — ще довърша думите си. Моят брат ми каза за усилията, които вие и вашият приятел мистър Джонс сте положили за мен и, в крайна сметка за моята снаха Елизабет. Едва след това започнах да оценявам вашите достойнства, които могат да засенчат повечето, може би всички други мъже, макар за собствено утешение за мен би било по-добре да кажа, че не е така. Но не мислете, че моята любов към вас почива на едната благодарност, сега мога да призная, че тя постепенно растеше — Джорджиана се усмихна, — започна от нашия първи спор. Както и да е, вашите действия по време на онази вечер са били такива, че аз нито мога да ви се отплатя, нито мога да престана да им се възхищавам.
— Наградата за мен ще бъде никога повече да не говорите за това. Но — промени бързо той тона си, — на мен сякаш ми е писано, мис Дарси, да си остана за вас все мистър Лий-Купър? Мила моя Джорджиана, не можеш ли да ме наричаш Джеймс?
— Мисля, че мога да опитам — засмя се тя, като за първи път не се смути от руменината, избила по лицето й, — след като моето име звучи в твоите уста толкова мило, скъпи Джеймс. Да, както виждаш, мога. Има ли някъде по-щастливи създания от нас двамата?
— Не мисля — каза той след миг-два мълчание. — Но красивите приказки не са за мен, Джорджиана. Знай само, че те обичам и нищо не може да се окаже преграда за моята преданост. Но, обично мое момиче, така се увлякох да ти разкривам чувствата си, че може би твърде егоистично не ти дадох време да обмислиш всичко, което произтича от нашите различни социални положения. Твоето великодушие не ти позволява да споменеш за това, но истината е, че различието между нашите две семейства не може да бъде пренебрегнато. Ако ти смяташ, че е така, не допускай грешките на други хора. Сигурна ли си… скъпа Джорджиана, сигурна ли си, че си направила верния си избор?
Лий-Купър я погледна в очите изпитателно, втренчено — човек би си помислил, че все още се съмнява в отговора.
Но тя не се отметна, след като бе отговорила сутринта няколко пъти на този въпрос:
— Какво е потеклото за любовта? — развълнувано отговори тя. — Никакво положение в обществото, колкото и знатно да е то, не може да ни даде такова идеално разбирателство, каквото ние двамата имаме. Скъпи Джеймс, двамата заедно с теб ще сме най-щастливите от всички други… останалата част от света не е от значение.
— Чудесно видение — засмя се той, — но само почакай, Джорджиана, докато онази незначителна „останала част от света“ започне да се меси в живота ни, както става и то по начин, който ти не можеш да знаеш. Тогава се страхувам, ти ще откриеш, че останалите никак не са за пренебрегване.
— Колко малко ме познаваш все пак, мили мой. На нашето семейство не е присъщо да се ръководи от мнението на съседите. Нека другите да приказват, каквото искат, ти и аз ще сме щастливи и край по този въпрос. Страхувам се единствено моят брат да не се възпротиви, тъй като той е горд, ти знаеш… и някак си много привързан към мен. Но — нейните романтични видения отново се понесоха нагоре, — аз ще сметна, че нашата любов е била незначителна, ако не мога да се преборя за нея. Колкото и да е резервиран моят брат, все пак бъди уверен, аз ще измоля неговото съгласие, най-късно до края на тази седмица.
Джорджиана се подготви с безкрайна жар да сломи каквато и да е съпротива от страна на брат си, за да защити своята любов. Нека да говори за прибързани чувства, нека да се гневи на различията в потеклото на двамата, нека да говори каквото прецени за един брак без родство, без съгласие — тя ще остава непреклонна в молбата си да се омъжи за своя любим. Джеймс Лий-Купър може и да е без никакви връзки, но неговото вярно сърце и изтънчен разум са неоспорими. Дарси щеше най-накрая да разбере неговата цена, както тя я разбра.