Представете си, обаче, изумлението на нашата млада лейди, готова на сблъсък с брат си, взела твърдо решение да отстоява любовта си, когато той, след като се окопити от учудването си, приветства чувствата на двамата млади с най-искрено удоволствие.
— Как мога да не се радвам — каза той, — след като дължа цялото си щастие на човек, когото при първата ни среща не приех заради незнатното потекло?… Говоря, разбира се, за моята скъпа Елизабет… мога ли в такъв случай да откажа на тебе същото щастие? Не, наистина — въздъхна той, — каквото и да кажа, за да те разубедя от намерението ти, то няма да е достатъчно силно, ти прекалено много напомняш нашата скъпа леля Катрин. Но аз съм безкрайно изненадан, скъпа сестро — продължи Дарси сериозно. — Джеймс Лий-Купър е изряден мъж, неговият талант никога не е бил подлаган на съмнение, нито от мен, нито от когото и да било в Англия… Но ти, Джорджиана, според мен не му оказа особено внимание, а по-скоро прояви неуважение. Прави каквото решиш, скъпа сестричке, но не се омъжвай за човек, когото не обичаш. Джорджиана, обичаш ли го?
Със сълзи на очи сестра му заяви най-сериозно, че за нея Джеймс Лий-Купър е най-скъпият от всички.
— Тогава те поздравявам и те благославям. Състоянието на Лий-Купър може и да не е колкото твоето, но не е и малко. Ти няма да изпитваш нужда от пари. Много по-важно от твоята зестра е какво притежава той, какъв разум и сърце. Джорджиана, нямам думи да ти опиша задоволството си от твоя избор. Ще бъдеш щастлива жена.
Мнението на Елизабет за новата двойка бе възторжено. Тя прекалено дълго бе наблюдавала мъките на своя приятел архитекта, породени от несподелената му любов. Сега можеше да поздрави зълва си за нейното съгласие да приеме щастливия живот с човек като него.
— Аз поздравявам сама себе си, скъпа моя, заради твоето израстване — каза Елизабет. — Ти ще имаш сигурността на едно семейство, в което никога няма да има сръдни. Не съм виждала този млад мъж да остане и десет минути безмълвен, каквото и да се случи. Мистър Дарси и аз отдавна бяхме решили, че няма по-щастлива двойка от нас, но сега ви заявявам най-тържествено с цялата си сестринска обич, че пожелавам да бъдете толкова щастливи, колкото сме и ние.
Доколко успешно се справиха с тази задача нашите млади приятели, оставяме да преценят читателите ни. Достатъчно е да кажем, че те достигнаха блаженството, без да имат за това нужда от пари и тяхното семейство, свързало се в младостта по любов, съзряваше с всяка следваща година за взаимното упование и уважение.
Съседите понесоха тяхното неописуемо щастие с търпима любезност, която с издигането на репутацията на Лий-Купър ги освобождаваше от напрежението, намаляваше социалната нетърпимост и съпътстващото го презрение към човека, сред чиито приятели бе самият принц регент. Дори сър Джефри се успокои, макар и по-бавно. Той видя, че неговите кръщелници са щастливи в семействата си и най-после заяви, че заради тях ще си затвори очите за неравенството помежду им и ще се съгласи да общува отново с тях. Заради истината, трябва да се каже, че той направи това по-малко заради благополучието на Дарси и Джорджиана, отколкото, привлечен от компанията на Елизабет. Но тъй като истината никога не излезе наяве, той и неговите приятели от аристократичен род можеха до края на живота си да намират упование: те — в неговата необикновена снизходителност, а той — в тяхното превъзходство над останалите.
Благоденствието на мистър и мисис Дарси бе осигурено не много дълго след женитбата им, с появата на братовчеда на малката Елизабет Бингли в Пембърли. Джефри Фицуилям Дарси бе спокойно по нрав и хубаво момченце, но странно сериозно, което неговата майка с гордост отдаде на необикновената му интелигентност, проявена още в детството. През време на първите му пет години основната грижа на майка му бе как да го разсмее.
Лидия Уикъм изпрати съпруга си с много сълзи и сърцераздирателни обещания да отиде при него при първата възможност. Още щом осигури достатъчно пари, тя ще замине при него… след това се оказа, че ще тръгне, още щом излекува душевните си рани от раздялата им… по-късно се разбра, че се кани да отпътува, още щом завърши килимчето, което е обещала на майка си преди Архангеловден. Много скоро си пролича, че след толкова „още щом“, трябва да се добави и едно „никога“. И наистина, Лидия, която откри, че предимствата на съпружеството са за предпочитане при липсата на съпруг, реши да остане завинаги с майка си. Тя задоволяваше задълженията си на съпруга с някой друг случаен поглед към образа на нейния отсъстващ любим или изстискваше някоя сълза, когато й напомняха за него.