— Къде беше? — попита един глас от тъмнината. — Чакам те вече от часове.
— Питаш ме къде съм бил. А ти къде беше? — отвърна Аш с ръце в джобовете, без да се обръща. — Бяхме се разбрали да се срещнем на онзи хълм, Куин. — Той посочи с глава към едно възвишение.
— Не е вярно. Ставаше дума за този хълм и аз те чакам тук през цялото време. Но да забравим за това. Те тук ли са?
Аш се обърна и тръгна бързо към автомобила със сгъваем покрив, който беше спрял встрани от пътя с угасени светлини. Облегна се с лакът на вратата и надникна вътре.
— Тук са. Казах ти, че ще дойдат. Това е единственото място, където можеха да дойдат.
— И трите ли?
— Разбира се, че и трите. Моите сестри винаги се държат заедно.
Куин сви презрително устни.
— Вампирите ламия имат изумително здрави семейни връзки.
— А пък създадените вампири са толкова изненадващо… ниски — отвърна Аш спокойно, поглеждайки отново към небето.
Очите на Куин просветнаха като черен лед. Малката му стегната фигура беше съвършено неподвижна в колата.
— Намекваш, че не съм пораснал достатъчно, нали? — каза той много тихо. — Един от твоите предци се погрижи за това.
Аш се повдигна и седна на капака на колата, провесвайки надолу дългите си крака.
— Самият аз си мисля да спра да раста тази година — каза той невъзмутимо, все още гледайки надолу към хълма. — Осемнайсет години е добра възраст.
— Може би да, ако имаш избор — рече Куин, чийто глас беше като шумоленето на падащи мъртви листа. — Опитай да бъдеш на осемнайсет в продължение на четиристотин години, без да има никакъв изглед това да се промени.
Аш се обърна и отново му се усмихна.
— Поднасям ти извиненията си. От името на цялото ми семейство.
— А на мен пък ми е мъчно за твоето семейство. Редфърнови си имат известни неприятности напоследък, нали? Какво бях чул…? Първо, чичо ти Ходж нарушил закона на Нощния свят и получил заслужено наказание…
— Той ми е прачичо, и то не по кръвна линия — прекъсна го учтиво Аш, вдигайки пръст във въздуха. — Той беше от фамилията Бърдок, а не Редфърн. И това беше преди десет години.
— И после леля ти Опал…
— Пралеля ми Опал…
— … изчезна безследно. Прекъсвайки всякакви връзки с Нощния свят. Очевидно, защото предпочита да живее някъде на края на света. При това със смъртните.
Аш сви рамене, вперил взор в южния хоризонт.
— Сигурно е хубаво да ловуваш сред смъртните на края света. Без никаква конкуренция, без вмешателствата на Нощния свят и без Старейшини, които да ти поставят ограничения. Взимаш, колкото искаш.
— И никакъв контрол — добави Куин кисело. — Няма значение, че живее тук, но тя очевидно е насърчила и сестрите ти да се присъединят към нея. Длъжен си бил да съобщиш за тях, когато си открил, че са си пишели тайно.
Аш сви рамене, чувствайки известна неловкост.
— Законът не забранява да се пишат писма. Аз нямах представа какво са си наумили.
— Не става дума само за тях — каза Куин със смущаващо кротък глас. — Знаеш, че има слухове и за онзи твой братовчед — Джеймс Расмусен. Хората говорят, че се влюбил в смъртно момиче. Че тя умирала и той решил да я промени, без да е получил разрешение…
Аш скочи от капака й се изправи.
— Никога не давам ухо на слухове — каза той бързо и неискрено. — И не това е проблемът, който е на дневен ред, нали?
— Да. Проблемът са сестрите ти и кашата, която са забъркали. А въпросът е в това, дали ти ще можеш да овладееш ситуацията.
— Не се тревожи, Куин. Мога да се справя с това.
— Не мога да не се тревожа, Аш. Не знам как изобщо допуснах да ме въвлечеш в това.
— Нямаше избор. Ти просто изгуби на покер.
— А ти мамеше. — Куин гледаше малко по-нататък, присвил тъмните си очи, а устата му беше като права линия. — Мисля, че трябва да кажем на Старейшините — отсече рязко. — Това е единственият начин да гарантираме пълно разследване.
— Не виждам защо трябва да е толкова пълно. Те са тук само от няколко часа.
— Сестрите ти са тук само от няколко часа. Но от колко време е тук леля ти? Десет години?
— Какво имаш против леля ми, Куин?
— Нейният съпруг беше предател. Тя също е предател заради това, че насърчи онези момичета да избягат. И кой знае какво е правила тук през последните десет години? Кой знае на колко смъртни е казала за Нощния свят?