Мери-Линет беше слисана.
Обърна се и залитна към прохода в шубраците, замаяна от изненада. Когато излязоха на пътя, тя попита:
— Марк, какво се случи, когато влезе в градината?
Марк изглеждаше потънал в мисли.
— Какво имаш предвид? Нищо не се е случило.
— Видя ли мястото, където бяха копали?
— Не — отвърна Марк кратко. — Джейд беше в градината, когато пристигнах там. Нямах възможност да разгледам наоколо.
— Марк… тя беше ли там през цялото време? Имам предвид Джейд. Влезе ли по някое време в къщата? Или да си видял някое от другите момичета да излиза навън?
— Дори не знам как изглеждат другите момичета — изсумтя Марк. — Единствената, която видях, беше Джейд и тя беше там през цялото време. — Той я погледна навъсено. — Още ли си играеш на Зоната на здрача?
Мери-Линет не отговори. Тя се опитваше да събере разпилените си мисли.
„Не мога да повярвам, но наистина го чух с ушите си. Леля им била казала за козите, преди да отиде на почивка. Но Роан не знаеше нищо за козите, преди да й кажа. Мога да се закълна в това. Сигурна съм, че тя импровизираше с тази история за почивката…
Добре, може и да греша. Но това не означава, че Роан казваше истината. Може би са измислили тази история предварително и Роан е просто лоша актриса. Или пък…“
— Марк, знам, че това ще ти прозвучи налудничаво… но да си забелязал Джейд да говори по мобилен телефон или нещо такова?
Марк се закова на място и хвърли на Мери-Линет продължителен поглед, който казваше по-добре от всякакви думи какво мисли за нея.
— Мери-Линет, какво ти се върти в главата?
— Роан и Кестрел ми казаха, че госпожа Бърдок е на почивка. Че изведнъж решила да си почине, тъкмо когато те пристигнали в града.
— Е, и? Същото каза и Джейд.
— Марк, госпожа Бърдок живее тук от десет години и никога не е ходила на почивка. Как е възможно да замине точно в деня, в който племенничките й идват да живеят при нея?
— Може би се е възползвала от това, че има кой да се грижи за къщата — отвърна Марк със смазваща логика.
Точно това беше казала и Роан. Мери-Линет изведнъж я обзе параноя, стори й се, че всички около нея са заговорници, участващи в голям конспиративен план. Допреди малко искаше да разкаже на Марк за козите, но сега размисли и се отказа.
„Вземи се в ръце, момиче — сгълча се тя сама. — Марк просто изказа едно логично предположение. Най-доброто решение сега е да обмислиш нещата спокойно, преди да хукнеш презглава при шерифа Ейкърс.
Проблемът е в това — каза си Мери-Линет безпощадно честно, — че изпадна в паника. По някаква причина ти си внуши нещо за тези момичета и забрави за всякаква логика. Ти не се сдоби с никакви солидни доказателства. Вместо това просто избяга.“
Едва ли можеше да отиде при шерифа и да му каже, че има някакви подозрения, защото краката на Роан я изпълват с ужас. Нямаше абсолютно никакви доказателства. С изключение на… Тя изпъшка мислено.
— Всичко се свежда до това какво са зарили в градината — каза Мери-Линет на глас.
Марк, който вървеше до нея намръщен и мълчалив, сега спря.
— Какво?
— Да, всичко се свежда до това — повтори тя със затворени очи. — Трябваше да огледам онова място, когато имах тази възможност. Дори с риск да бъда видяна от Джейд. Това е единственото истинско доказателство… и затова трябва да си изясня какво има там.
Марк поклати глава.
— Чакай, виж…
— Трябва да се върна. Няма да е тази вечер, защото съм ужасно уморена. Но утре, да. Марк, трябва да проверя какво има там, преди да отида при шерифа Ейкърс.
Тук Марк избухна:
— Преди какво!? — извика той толкова високо, че гласът му беше повторен от ехото. — Какви ги говориш и защо ще ходиш при шерифа?
Мери-Линет го зяпна от изненада. Тя не беше подозирала колко различно от нея гледа Марк на нещата. „Защо? — мислеше си тя. — Защо той…“
— Ти искаше да проверим къде е госпожа Бърдок и ние го направихме — рече Марк. — Те ни обясниха къде е. И ти сама видя Джейд. Да, тя е малко различна. За нея важи същото, което ти каза за госпожа Бърдок — тя е ексцентрична. Но прилича ли ти на човек, който би могъл да причини зло някому? Е, способна ли е според теб на подобно нещо?
„Боже мой, той е влюбен в нея — помисли си Мери-Линет. — Или най-малкото страшно я харесва. Марк харесва момиче!“