Добре, сега какво? Беше изгубила по-голямата част от деня, търсейки Тод и Вик. И докато си мислеше за спокойните кафяви очи на Джереми, тя се питаше дали идеята не е била глупава още от самото начало.
Кафяви очи… А какви бяха очите на онзи голям рус котарак? Странно, но не можа да си спомни. Като че ли бяха кафяви, когато говореше за старомодното си семейство. Но когато каза, че харесвал темпераментни момичета, тя си спомни, че изглеждаха воднисто сини. И не бяха ли ледено сиви, когато проблеснаха като острие на нож.
„О, на кой му пука? Може да бяха и оранжеви. А сега трябва да се прибирам и да се подготвя за тази нощ. Как Нанси Дрю винаги успява да намери хората, които иска да разпита. И защо? Защо? Защо точно аз?“
Аш се взираше в жълтия кедър6, който беше свел печално клони над потока. Една катеричка, която не се сещаше да се скрие от палещото слънце, го наблюдаваше неотлъчно, спряла се на няколко крачки пред него. На близка скала един гущер вдигна първо единия си крак и после другия.
Не беше честно. Не трябваше да става така.
Дори не беше за вярване.
Той винаги бе имал късмет. Или поне винаги бе успявал да се измъкне на косъм от бедите. Но този път катастрофата го застигна и тя беше опустошителна.
Всичко онова, което той беше, всичко, което вярваше за себе си… възможно ли беше да го изгуби само за пет минути? Заради едно момиче, което вероятно беше умопобъркано и със сигурност по-опасно от трите му сестри, взети заедно?
Не, заключи той мрачно. Категорично не! Не за пет минути. Нужни бяха само пет секунди.
Той познаваше толкова момичета. Красиви момичета… Вещици със загадъчни усмивки, жени вампири с прелестни извивки, женски шейпшифтъри със сладки пухкави опашки. Дори човешки момичета с луксозни спортни коли, които никога не протестираха, когато забиваше зъби в шиите им. Защо и тя да не бъде една от тях?
Е, не беше… И нямаше смисъл да си блъска главата колко несправедливо е това. Въпросът беше какво щеше да прави сега. Дали трябваше просто да се остави съдбата да го прегази като десеттонен валяк?
„Мъчно ми е за семейството ти“, беше му казал Куин.
И може би точно тук беше бедата. Аш беше жертва на гените на фамилията Редфърн. Редфърнови умееха да си навличат неприятности. И непрекъснато се забъркваха със смъртните.
Като че ли не му оставаше нищо друго, освен да изчака завръщането на Куин и да му каже: „Съжалявам, но не мога да се оправя с нещата тук. Дори не мога да завърша разследването.“
Аш почувства чертите на лицето му да се изопват. Той присви очи към катеричката, която изведнъж се стрелна като червена светкавица към дървото. Гущерът на скалата се вкамени.
Не, той нямаше да се остави на съдбата! Щеше да направи всичко по силите си да се измъкне от ситуацията… и да спаси семейната чест.
Тази нощ щеше да пристъпи към действие.
— Ще го направим тази нощ — каза Роан. — След като се стъмни напълно, но луната още не е изгряла. Ще я преместим в гората.
Кестрел се усмихна великодушно. Беше спечелила спора.
— Трябва да бъдем внимателни — рече Джейд. — Онова, което чух вчера вечерта, не беше животно. Мисля, че беше някой от нас.
— Наоколо няма други Нощни хора — каза Роан кротко. — Това беше и главната причина да дойдем тук.
— Може да е бил някой ловец на вампири — рече Кестрел. — Може би същият, който е убил леля Опал.
— Ако леля Опал е била убита от ловец на вампири — каза Роан. — Ние все още не знаем това. Утре трябва да се поразходим из града и да се надяваме, че ще попаднем на някаква следа кой може да го е направил.
— И когато го намерим, ще се погрижим за него — добави Джейд ожесточено.
— А ако се появи онова нещо, което си чула в градината, ще се погрижим и за него — каза Кестрел и на лицето й се появи гладна усмивка.
Когато се спусна здрач, Мери-Линет все по-често започна да поглежда часовника си. Цялото й семейство се беше настанило удобно, наслаждавайки се на вечерта: баща й четеше книга за Втората световна война, Клодин шиеше добросъвестно нещо, а Марк се мъчеше да настрои старата си китара, която от години стоеше в мазето. И определено се опитваше да измисли думи, които да се римуват с „Джейд“.
Баща й вдигна глава от книгата си.
— Отиваш да наблюдаваш звездите ли?
— Да. Нощта е подходяща — луната няма да изгрее до полунощ. Това е последната възможност да видя някои от Персеидите.
6
Жълтият кедър (Callitropsis nootkatensis) всъщност е вид кипарис, който се среща в Северна Америка. — Б.ред.