Това не беше точно лъжа. Нощта беше наистина добра и на път за фермата Бърдок може би щеше да успее да види метеори, изостанали от общия поток.
— Добре, но бъди предпазлива — подхвърли баща й.
Мери-Линет се изненада. Той не беше казвал такова нещо от години. Тя погледна — Клодин, която, свила устни, работеше енергично с иглата си.
— Може би Марк трябва да дойде с теб — рече Клодин, без да вдига глава.
„О, боже, тя смята, че съм неуравновесена — помисли си Мери-Линет. — Не мога да я виня за това.“
— Не, не е необходимо. Ще бъда внимателна — избъбри тя.
Марк я погледна, присвил очи.
— Не искаш ли да ти помогна да пренесеш нещата си?
— Не, ще взема колата. Всичко ще бъде наред. Наистина. — Мери-Линет побърза да тръгне към гаража, преди семейството й да измисли нещо друго.
Там обаче тя не приготви телескопа си, а сложи лопата на задната седалка. Окачи каишката на фотоапарата на врата си и пъхна в джоба си едно тънко фенерче, подобно на химикалка.
Паркира в подножието на хълма. Преди да вземе лопатата, се спря за момент и погледна съвестно на североизток, където беше съзвездието Персей. Засега не се виждаха метеорити. Добре. С ключовете в ръка тя се обърна да отвори задната врата и в следващия момент рязко подскочи.
— О, боже!
Почти се беше блъснала в Аш.
Сърцето й бясно биеше, а коленете й бяха омекнали. „Това е от уплахата — каза си тя. — Нищо повече.“
— Едва не получих сърдечен удар — каза Мери-Линет. — Винаги ли се промъкваш така зад хората?
Тя очакваше някакъв глуповато остроумен отговор или закачка, но вместо това Аш само се намръщи, добивайки мрачен вид.
— Не. Какво правиш тук?
Сърцето на Мери-Линет прескочи няколко удара, но въпреки това, когато заговори, за нейна изненада гласът й беше спокоен:
— Наблюдавам звездите. Както правя всяка нощ. Можеш да си го запишеш някъде, в случай че тази информация ти дотрябва.
Той погледна първо нея и после колата й.
— Наблюдаваш звездите?
— Разбира се. Ето там от хълма. — Тя посочи с ръка.
Сега той гледаше окачения на врата й фотоапарат.
— Без телескоп? — каза Аш скептично. — Или той е в колата?
Мери-Линет осъзна, че все още държи ключовете, готова да отвори задната врата на колата.
— Тази нощ съм без телескоп. — Тя заобиколи колата, отключи пасажерската врата и взе отвътре бинокъла си. — Телескопът не е единственото нещо, с което могат да се наблюдават звездите. За целта можеш да използваш и бинокъл.
— О, наистина ли?
— Да, наистина. — „Ето тук допускаш грешка — помисли си Мери-Линет донякъде развеселена. — Държиш се така, все едно не ми вярваш… но само почакай.“ — Искаш ли да видиш светлина отпреди четири милиона години? — попита го тя и без да дочака отговор, продължи: — Добре. Обърни се на изток. — Показа му с пръст необходимата посока. — Ето, вземи бинокъла. Погледни към онези ели на хоризонта. А сега малко по-нагоре… — Тя му даваше указания, изстрелвайки ги като старшина по време на строева подготовка. — Виждаш ли един светъл диск с нещо като тъмен пояс около него?
— Ъ-ъ… Да.
— Това е Андромеда. Друга галактика. Но ако се опиташ да я видиш с телескоп, няма да я забележиш веднага. Да наблюдаваш небето с телескоп, е все едно да го гледаш през сламка. И точно толкова голямо е и зрителното ти поле…
— Добре. Разбрах. Не е нужно да ми обясняваш повече. — Аш свали бинокъла от очите си. — Виж, можем ли да оставим наблюдаването на звездите за кратко. Исках да поговоря с теб…
— Искаш ли да видиш центъра на нашата галактика? — прекъсна го Мери-Линет. — Обърни се на юг.
Искаше й се да го завърти в желаната посока, но не смееше да го докосне. В нея се беше натрупал толкова много адреналин, че можеше да се стигне до критична маса и да експлодира.
— Обърни се — подкани го тя отново. Той затвори очи за кратко и се обърна, вдигайки бинокъла пред очите си.
— Трябва да видиш съзвездието Стрелец — нареждаше тя неуморно. — Видя ли го? Там е центърът на Млечния път. И всички звездни струпвания.
— Колко е красиво!
— Да, красиво е. Добре, а сега малко по-нагоре и на изток трябва да има едно неголямо светло петно…
— Розовото ли?
Тя му хвърли бърз поглед.
— Да, розово е. Повечето хора не могат да го видят. Това е мъглявината Трифида.