Опитваше се да не мисли за онова, което щеше да намери в градината, ако се окажеше права.
Когато наближи фермата Бърдок, стана още по-предпазлива. В началото вървеше на север, но сетне зави на югоизток, така че да се озове в задната част на градината. Всичко тук беше буренясало с отровен дъб7, меча трева и кукувича прежда8, в допълнение към вездесъщите къпини и прещип. От полето настъпваха млади дъбови и кестенови фиданки, което говореше, че тези пасища един ден щяха да бъдат гора.
„Не мога да повярвам, че правя това“, помисли си Мери-Линет, когато стигна живия плет, който обграждаше градината. Но странното беше, че си даваше много ясна сметка какво точно върши. Тя щеше да влезе без разрешение в имота на свой съсед, вероятно щеше да откопае мъртво тяло и на всичко отгоре правеше това с изненадващо хладнокръвие. Беше изплашена, но в действията й нямаше паника. Всичко това я накара да се замисли дали не притежава някои скрити черти, за които изобщо не бе подозирала.
„Може би просто не съм онази, за която винаги съм се мислила.“
Градината беше тъмна и изпълнена с ухания. Те обаче не идваха от ирисите и нарцисите на госпожа Бърдок, нито от избуялия огнен бурен и кървящо сърце9. А от козите.
Тя се промъкна през живия плет, без да изпуска от поглед силуета на високата старинна къща. Светеха само два прозореца.
„Дано да не ме видят… и дано да не вдигна никакъв шум.“
Все така държейки къщата под око, Мери-Линет запристъпва бавно и предпазливо към мястото, където земята беше наскоро разкопана. Първите няколко замаха с лопатата не донесоха никакъв видим резултат.
„Добре. А сега малко по-смело. И престани да гледаш към къщата, защото няма никакъв смисъл. Ако погледнат през прозореца, ще те видят и ти по никакъв начин не можеш да избегнеш това.“
В момента, в който стъпи на лопатата, от рододендроните зад нея се чу едно странно „ху-у-уш“.
Приведена напред, Мери-Линет замръзна на мястото си.
„Успокой се — каза си тя. — Това не са сестрите. Не е и Аш. Вероятно е някое животно.“
Заслуша се. От кошарата на козите дойде печално блеене.
„Няма страшно. Сигурно е бил заек. Копай!“
Вдигна пълната лопата и в този момент се чу отново:
Ху-у-уш!
Звук, който напомняше душене. След това шумолене. Това определено беше животно. Но ако беше заек, трябваше да е доста голям.
„Кой го е грижа? — каза си Мери-Линет. — Тук няма опасни животни. И аз не се страхувам от тъмното. Това е естествената ми среда. Аз обичам нощта.“
Но тази вечер всичко беше някак по-различно. Може би неочакваната й среща с Аш я беше объркала и извадила от равновесие. Но точно в този момент тя имаше чувството, че някакъв вътрешен глас й нашепваше, че нощта не е естествената среда на човешките същества. Че тя не е устроена за нея със слабите й очи, с немощните й уши и нечувствителния й нос. Че мястото й не е тук.
Ху-у-уш!
„Може слухът ми да е слаб, но това определено го чух. И то беше нещо голямо. Нещо голямо души около шубраците.
Що за животно е това. Не е елен, защото елените пръхтят. Като че ли беше по-голямо от койот, по-високо. Може би мечка.“
Сетне чу друг шум, сухите жилави листа на рододендроните силно се разлюляха. Под мъждивата светлина от къщата тя видя стеблата на храстите да се накланят, докато нещо се движеше между тях.
Идвайки към нея!
Мери-Линет стисна лопатата и побягна. Но не към пролуката в плета, нито към къщата. Тя хукна към кошарата с козите.
„Там ще мога да се отбранявам… няма да го пусна да влезе… и ще го ударя с лопатата.“
Но когато стигна в кошарата, откри, че вътре е твърде тъмно. Двата й прозореца бяха мръсни и през тях не се виждаше почти нищо. Не виждаше дори и козите, въпреки че ги чуваше.
„Не включвай фенерчето. Така ще се издадеш къде си.“
Стоейки абсолютно неподвижно, тя напрягаше слух, за да чуе някакъв шум отвън.
Нищо.
Над всичко доминираше миризмата на козите. Пластовете сено и гниещият тор воняха силно и в кошарата беше изненадващо топло. Дланите й, които стискаха дръжката на лопатата, бяха потни.
„Не съм удряла никого… откакто с Марк се биехме като деца… Но, по дяволите, днес сутринта ритнах едно непознато момче!“
Надяваше се, че очевидната й склонност към насилие ще й бъде в полза и в този момент.