Едната от двете кози я побутна леко и Мери-Линет я отблъсна. Другата коза изблея уплашено и тя прехапа устни.
„О, боже, чух нещо отвън. И козата също го чу.“
Мери-Линет усети вкуса на прехапаната си устна. Все едно, че смучеше монета. Кръвта имаше вкус на бакър. И в следващия момент й хрумна, че това беше вкусът на страха.
Някой отвори вратата на кошарата.
Обзе я паника.
Преследваше я някакво дяволско изчадие. Нещо, което душеше като животно, но можеше да отваря врати като човек. Тя все още не го виждаше, различаваше само сянката му в тъмнината. Не й мина през ум да включи фенерчето. Единственият й импулс беше да го фрасне с лопатата и да приключи с него, преди то да се докопа до нея. Беше завладяна от чистия първобитен инстинкт на дивата ярост.
Но вместо това успя да просъска:
— Кой е? Кой е там?
Сетне един познат глас каза:
— Знаех си, че ще направиш това. Търсих те навсякъде.
— О, боже, Марк. — Мери-Линет се облегна немощно на стената и изпусна лопатата.
Козите в кошарата блееха. Ушите на Мери-Линет бучаха. Марк пристъпи напред.
— Боже, каква воня! Какво правиш тук?
— Глупак! — каза Мери-Линет в отговор. — Едва не ти разбих главата!
— Каза ми, че няма да се занимаваш повече с тези глупости. Ти ме излъга.
— Марк, ти не… Нека поговорим по-късно. Чу ли нещо там навън? — Тя се опитваше да събере мислите си.
— Какво например? — Той беше толкова невъзмутим, че Мери-Линет се почувства донякъде глупаво. Сетне гласът на брат й стана по-рязък: — Нещо като вой?
— Не, нещо като душене. — Мери-Линет дишаше все по-спокойно.
— Нищо не съм чул? По-добре да се махаме оттук. Какво обяснение ще дадем, ако Джейд излезе и ни види?
Мери-Линет не знаеше какво да отговори на този въпрос. Марк живееше в различен свят, един щастлив лъчезарен свят, където най-лошият развой за тази вечер според него беше да изпаднат в неловка ситуация.
Най-накрая тя каза:
— Марк, чуй ме. Аз съм твоята сестра. Нямам никаква причина да те лъжа, да ти играя номера или да злепоставям някого, когото харесваш. И не си вадя прибързани заключения. Не си въобразявам разни неща. Но ти казвам абсолютно сериозно, че около тези момичета има нещо странно.
Марк отвори уста да каже нещо, но тя продължи неумолимо:
— Затова сега можеш да избираш само между две възможности — или съм полудяла, или ти казвам истината. Мислиш ли наистина, че съм луда?
Докато говореше, тя си мислеше за миналото, за всички нощи, които бяха прекарали прегърнати, когато майка им беше болна, за книгите, които му беше чела на глас, за лепенките, които беше слагала на раните му, и за сладките, които беше добавяла в чинията му. И макар да беше тъмно, тя почувства, че Марк също си беше спомнил тези неща. Те бяха преживели заедно толкова много. И затова винаги щяха да бъдат свързани.
Накрая Марк каза тихо:
— Не си луда.
— Благодаря ти.
— Но не знам какво да мисля. Джейд не би наранила никого. Просто съм сигурен в това. И откакто я срещнах… — Той замълча. — Мери, сега като че ли знам защо съм жив. Тя е различна от всички момичета, които съм срещал. Тя е… толкова смела, толкова забавна и толкова… неподправена.
„А аз си мислех, че причината е в русите й коси — каза си Мери-Линет наум. — Изглежда, — че съм бъркала.“
Тя беше и трогната, и изненадана от настъпилата промяна в Марк, но най-вече беше изплашена. Изплашена до смърт. Нейният ексцентричен и циничен брат най-накрая бе намерил момиче, което харесва… и това момиче вероятно беше далечна потомка на Лукреция Борджия.
И сега, въпреки че не го виждаше в тъмното, тя долови умолителните нотки в гласа му:
— Мери, не може ли просто да се приберем вкъщи?
Мери-Линет се почувства още по-зле.
— Марк… — поде тя, но сетне изведнъж замлъкна. Навън се беше появила някаква светлина и двамата побързаха да погледнат през прозореца на кошарата.
— Затвори вратата — просъска Мери-Линет с тон, който накара Марк да се подчини на секундата. — И не вдигай шум — добави тя, после сграбчи ръката му и го дръпна до стената. След това Мери-Линет надникна, отново предпазливо през прозореца.
Роан излезе през задната врата, следвана от Джейд и после Кестрел. Кестрел носеше лопата.
„О, боже мой!“