— Защо не? — рече той. — Защо да не седнем всички заедно?
„Те са бързи като хрътки — помисли си Мери-Линет. — Ако побегнем, ще ни настигнат. Но ако седнем и се успокоят малко и ако успея да им отвлека вниманието и после да ги ударя с нещо…“
— Сядай! — нареди тя на Марк. Роан и Кестрел се отдалечиха от елена и седнаха. Джейд остана да стои с ръце върху бедрата си за момент, сетне ги последва.
След като седна, Марк продължи да се държи като пиян, насочвайки фенера ту в една, ту в друга посока.
— Вие, момичета, сте нещо друго. Вие наистина сте…
— Ние сме вампири — каза Джейд рязко.
— Да. — Марк се засмя тихо на себе си. — Да — повтори той.
Мери-Линет взе прожектора от ръцете му. Искаше да има контрол над него. Беше тежък, направен от метал и пластмаса. Истинско оръжие.
Един глас в ума й нашепваше: „Насочи фенера към очите им в правилния момент и удари една от тях.“ Друг разсъждаваше: „Тя иска да каже, че са хора, които се мислят за вампири. Хора със странна болест, която ги прави анемични.“ А трети й казваше: „Приеми нещата такива, каквито са. Те са истински.“
Представата на Мери-Линет за света беше разтърсена до основи.
— Не е ли това отвратително — нареждаше си Марк. — Срещаш момиче, което изглежда мило и красиво и разказваш за него на всичките си приятели. И след това изведнъж то се оказва вампир. Не е ли това просто отвратително?
„О, боже, той е в истерия“, осъзна Мери-Линет. Тя го сграбчи за раменете и прошепна в ухото му:
— Веднага се стегни!
— Не виждам какъв е смисълът да разговаряме с тях, Роан — каза Кестрел. — Знаеш какво трябва да направим.
Роан потърка челото си.
— Мислех, че бихме могли да им въздействаме — каза тя приглушено.
— Знаеш, че това няма да помогне. — Гласът на Кестрел прозвуча глухо, но категорично.
— Защо? — попита Джейд рязко.
— Те са ни проследили с определена цел — каза Роан, кимвайки към ямата. — И са имали подозрения от известно време. Всъщност от колко време? — Тя погледна към Мери-Линет.
— Видях ви да копаете дупка във вторник през нощта — отговори Мери-Линет и повдигна глава към близката яма. — Това там леля ви ли е?
Настъпи кратко мълчание. Роан изглеждаше смутена. Сетне тя кимна леко и изящно с глава.
— О, по дяволите! — рече Марк. Очите му бяха затворени и той въртеше глава, сякаш отхвърляйки онова, което току-що беше чул. — О, по дяволите! Те са пъхнали госпожа Бърдок в онази торба.
— Значи от два дни — обърна се Роан към Джейд. — Те са ни подозирали цели два дни. Ние не можем да премахнем спомени, които са се преплитали с други събития толкова дълго. Никога няма да знаем дали сме заличили всичко.
— Е, добре, можем да изтрием паметта им от последните два дни — каза Джейд.
Кестрел изсумтя презрително.
— И така ще се сдобием с още двама души в района, на които им се губи определено време.
В ума на Мери-Линет нещо прищрака.
— Тод Ейкърс и Вик Кимбъл — каза тя. — Вие сте им направили нещо, така че да получат амнезия. Знаех си, че трябва да има някаква връзка.
— Не ни остава нищо друго — каза тихо Кестрел на Роан. — И ти го знаеш не по-зле от мен.
„Тя не е злонамерена — осъзна Мери-Линет. — А просто практична. Ако една лъвица, вълк или сокол можеха да говорят, те биха казали същото нещо: Ние трябва или да убиваме, или да умрем. Всичко е толкова просто.“
Неочаквано за самата себе си, Мери-Линет почувства нещо като симпатия… и уважение.
Марк вече беше отворил очи. А Роан изглеждаше тъжна, толкова тъжна. Ужасно е, казваше изразът на лицето й, но някой тук ще трябва да пострада.
Роан сведе глава и сетне я вдигна, поглеждайки Мери-Линет право в лицето. Очите им се срещнаха и останаха приковани едни в други. След малко изражението на Роан леко се промени и тя кимна.
Мери-Линет знаеше, че в този момент те общуваха без думи. Всяка бе познала в другата родения водач, който е готов да се бие и да умре за близките си.
Те и двете бяха големите сестри.
„Да, някой тук щеше да пострада — мислеше си Мери-Линет. — Ти заплаши семейството ми и аз ще се отбранявам.“
Тя знаеше, че Роан я разбра. И на Роан наистина щеше да й е неприятно да я убие…
— Не! — каза някой разпалено и Мери-Линет позна гласа на Джейд. И в следващия миг Джейд беше на крака, със стиснати юмруци, изстрелвайки думите като парен котел пред експлозия: — Не, не можете да убиете Марк. Няма да ви позволя!