Мери-Линет ахна, сетне изсумтя и се засмя тихо.
— О, не… Надявам се, че добре сте ги подредили.
— Само ги ухапахме малко — подметна Роан.
— Жалко, че не съм била там, за да го видя с очите си — каза Мери-Линет.
Тя се смееше. Роан се усмихваше. А Кестрел се хилеше злорадо. Сетне изведнъж Мери-Линет осъзна, че те повече нямаше да се бият.
Всички въздъхнаха дълбоко, седнаха и се спогледаха един друг.
„Те наистина са различни от обикновените хора — мислеше си Мери-Линет, докато гледаше сестрите под лунната светлина. — Това е толкова очевидно, когато вече знаеш, че са други.“
Момичетата бяха нечовешки красиви, разбира се. Роан с меките си кестеняви коси и миловидно лице; Кестрел с дивата си красота и златисти очи; Джейд с изящните си черти и коса като звездна светлина. Като Трите грации, но с печата на жестокостта.
— Добре — каза Роан тихо. — Очевидно сме изправени пред ситуация, която трябва да решим някак.
— Ние няма да ви издадем — рече Марк. Той и Джейд се взираха един в друг.
— А на всичко отгоре сега си имаме нашите Ромео и Жулиета — каза Мери-Линет на Роан.
Но почти едновременно с нея Кестрел също се обърна към Роан:
— Каквото и да обещават, откъде да знаем дали можем да им вярваме?
Роан се замисли, обхождайки поляната с поглед. После въздъхна и кимна.
— Има само един изход — рече тя. — Кръвна връзка.
Кестрел повдигна вежди.
— Сериозно ли говориш?
— Какво е това? — попита Мери-Линет.
— Кръвната връзка ли? — Роан изглеждаше безпомощна. — Ами… това е нещо като ритуал за побратимяване. — Виждайки недоумението в очите на Мери-Линет, тя продължи: — Чрез него семействата ни могат да се сродят. Навремето един от предците ни е направил нещо подобно с един род на вещици.
„Вещици — мислеше си Мери-Линет. — О, по дяволите. Значи вещиците съществуват! Чудя се колко още истински неща има, за които не знам?“
— Вампирите обикновено не се погаждат много добре с вещиците — разказваше Роан. — И Хънтър Редфърн, нашият прародител, бил влязъл в истинска кървава разпра с тях през седемнайсети век.
— Но той не можел да има деца — подхвана историята Джейд. — И се нуждаел от помощта на вещица, защото иначе целият род Редфърн щял да си отиде с него. Затова той се помирил с вещиците и изпълнил ритуал по сродяването.
Мери-Линет премига недоумяващо. „Ха-ха!“
— Ето защо ние сме отчасти и вещици. Както и всички от рода Редфърн — обясни Роан с нежния си поучителен глас.
— Баща ни казваше, че точно затова сме толкова непокорни — каза Джейд. — Това е в гените ни. Защото във вещерските семейства жените командват парада.
На Мери-Линет вещиците все повече й харесваха.
— Ха-ха! — каза тя. Марк й хвърли игрив поглед.
— Мисълта ми е, че ние можем да изпълним такава церемония още сега — рече Роан. — По този начин ще станем едно семейство завинаги. И никой от нас няма да може да предаде другия.
— Няма проблем — каза Марк, продължавайки да гледа към Джейд.
— Аз съм съгласна — откликна Джейд и го възнагради с бърза лъчезарна усмивка.
Но Мери-Линет все още мислеше. Това, за което говореше Роан, беше сериозно. Човек не можеше да направи нещо такова просто ей така. Не беше толкова безобидно, колкото да си вземеш бездомно кутре. По-скоро приличаше на сключване на брак. Това беше отговорност за цял живот. И макар тези момичета да не убиваха хора, те убиваха животни. Със зъби!
Но същото правеха и хората. И невинаги, за да се нахранят. Дали да пиеш кръвта на елен беше по-осъдително, отколкото да си направиш обувки от кожата на младо теле?
При това, колкото и да беше странно, Мери-Линет вече чувстваше нещо като близост с трите сестри. През последните няколко минути бе установила по-силна връзка с Роан, отколкото, с което и да е момиче в училище. Симпатията и уважението по един странен начин бяха прераснали в спонтанно доверие.
И освен това, какъв друг избор имаха? Мери-Линет погледна първо към Марк и сетне към Роан. Накрая кимна бавно.
— Добре.
Роан се обърна към Кестрел.
— Значи трябва да взема решение, така ли? — попита Кестрел.
— Не можем да го направим без теб — отвърна Роан. — Знаеш това.
Кестрел погледна настрани. Златистите й очи бяха присвити. Под лунната светлина профилът й беше абсолютно съвършен на фона на тъмнеещите дървета.