— Това означава никога повече да не можем да се върнем у дома. И да се сродим със сганта. Това ще бъде присъдата на Нощния свят.
— Кой е сган? — попита Марк, отклонявайки рязко погледа си от Джейд.
Никой не му отговори.
— Аз и без това не мога да се прибера у дома — каза Джейд с някакво странно чувство за лично достойнство. — Защото се влюбих в смъртен, който не принадлежи към нашата общност. И смятам да му разкажа за Нощния свят. Значи и без това съм мъртва. — Марк понечи да възрази, че Джейд не трябва да поема такива рискове заради него, но миг по-късно тя добави разсеяно: — Както и той, разбира се.
Протестът на Марк остана неизречен.
— Кестрел, ние отидохме твърде далече, за да се върнем — каза Роан.
Кестрел остана загледана в гората още минута. Сетне изведнъж се обърна към останалите и прихна. В очите й имаше нещо диво.
— Добре, да отидем тогава до края — рече тя. — Да им разкажем всичко. Да нарушим всяко правило. Защо не?
Мери-Линет почувства угризение заради онова, което се случваше. Надяваше се, че няма да съжалява за думите си, когато каза:
— И как по-точно се изпълнява тази… церемония?
— С обмяна на кръв. Никога преди не съм го правила, но е просто — обясни Роан.
— Но може да ви се стори донякъде странно — вметна Джейд, — защото след ритуала ще бъдете малко от малко вампири.
— Ще бъдем какво? — попита Мери-Линет, повишавайки неволно глас.
— Съвсем мъничко. — За да покаже нагледно, Джейд приближи палеца и показалеца си, оставяйки между тях миниатюрно разстояние. — Само капчица.
Кестрел завъртя очи към небето.
— Това ще мине след няколко дни — каза тя мрачно и Мери-Линет си отдъхна с облекчение.
— Стига да не бъдете ухапани отново от вампир — добави Роан. — Иначе е абсолютно безопасно. Честна дума.
Мери-Линет и Марк си размениха погледи. Думите вече бяха излишни. Просто трябваше да се подготвят за онова, което предстоеше да се случи. После Мери-Линет въздъхна дълбоко и махна една клонка от папрат от коляното си.
— Добре — каза тя, чувствайки се леко замаяна, но изпълнена с решимост. — Готови сме.
10
Приличаше на ужилване от медуза. Затворила очи, Мери-Линет беше извърнала глава настрани, когато Роан я ухапа по шията. Спомни си за рева на елена. Но болката не беше толкова силна и утихна почти веднага. Усещаше топлия поток на течащата кръв и малко по-късно дойде лека замаяност. Слабост. Но най-интересното беше, че изведнъж като че ли се сдоби с ново сетиво. Тя чувстваше ума на Роан. Беше като да виждаш, но без очи, използвайки някакви други дължини на вълните вместо видимата светлина. Умът на Роан, и по-точно нейното присъствие, имаше топло червен оттенък, като горяща жарава в лагерен огън. Като форма беше овално и мъхесто, подобно на топка от нагорещен газ, която се носи в пространството.
Това ли имаха предвид физиците, когато говореха, че хората притежават аура?
Сетне Роан се отдръпна и всичко свърши. Новото усещане си отиде.
Мери-Линет вдигна механично пръсти към шията си. Мястото беше влажно и леко болезнено.
— Не му обръщай внимание — каза Роан, избърсвайки устните си с палец. — След минута всичко ще мине.
Мери-Линет премигна, чувствайки някаква отпадналост. Погледна към Марк точно когато Кестрел се отдръпна от него. Той изглеждаше добре, може би само малко замаян. Тя му се усмихна, а той повдигна вежди и поклати леко глава.
„Питам се, как ли изглежда умът ми“, помисли си Мери-Линет. Сетне трепна и каза:
— Какво правиш?
Роан беше взела едно клонче и опитваше острия му край с пръст.
— Всеки вид си има материя, която е вредна за него — обясни тя. — За върколаците това е среброто, за вещиците — желязото… а за вампирите — дървото. Това е единственото нещо тук, което може да пробие кожата ни.
— Нямах предвид това. Имах предвид защо — рече Мери-Линет, но вече знаеше защо. Тя видя червените капки кръв, които се появиха върху китката на Роан след оставената от върха на клончето следа.
Обмяна на кръв, бе казала Роан.
Мери-Линет преглътна. Тя не погледна към Марк и Кестрел.
„Аз ще го направя първа и после той ще види, че не е толкова страшно — каза си тя. — Мога да го направя… Мога да го направя. Това е начинът да останем живи.“
Роан я гледаше, протегнала към нея китката си.