Мери-Линет не можа да задържи картината в ума си. Тя непрекъснато чезнеше и за неин ужас там се появяваха едни други очи, които проблясваха в синьо, златно или сиво, в зависимост от светлината, която отразяваха.
О, боже, не!
Аш беше последният човек, който би я разбрал. И тя не искаше да дели дори автобусна седалка с него, камо ли живота си.
— Онова, което искам да знам, е, кой ви направи вампири? — попита Марк. Те се бяха разположили на огромните, тромави, викториански дивани и кресла във всекидневната на фермата Бърдок. Роан беше напалила огън в камината. — Старата дама ли стои зад това? Вашата леля?
— Никой не стои зад това — отвърна Джейд, изглеждайки обидена. — Ние не сме създадени вампири. Ние сме ламия. — Тя произнесе думата на срички: Ла-Ми-Я.
Марк завъртя глава към нея.
— Аха. И какво е това?
— Това сме самите ние. Вампири, които могат да имат деца, да ядат, да пият, да остаряват, ако искат, и да имат семейства. Най-добрите възможни вампири.
— Става дума за раса от вампири — поясни Кестрел. — По същество има два вида вампири, разбираш ли? Едните първоначално са били хора и после са претърпели метаморфоза след ухапване от вампир. А другите са родени вампири. Каквито сме ние. Нашият вид води началото си… е, да речем много, много отдавна.
— Безкрайно отдавна — намеси се отново Джейд. — Ние сме от рода Редфърн. Възникнали сме още в праисторически времена.
Мери-Линет премигна в недоумение.
— Но вие трите не сте от праисторически времена, нали?
Роан сподави смеха си.
— Аз съм на деветнайсет, Кестрел е на седемнайсет, а Джейд на шестнайсет. Ние все още не сме спрели да растем.
Кестрел погледна към Мери-Линет:
— На колко години ти изглеждаше нашата леля?
— Ами, на около седемдесет, седемдесет и пет, предполагам.
— Когато я видяхме за последен път, тя изглеждаше може би на четирийсет — каза Кестрел. — Това беше преди десет години, когато тя напусна нашия остров.
— Но в действителност тогава тя е била на седемдесет и четири години — рече Роан. — Ето какво се случва с нас, когато спрем да задържаме процеса на стареене — старостта ни застига изведнъж.
— Което може да се окаже доста интересно, ако си живял пет или шестстотин години — коментира сухо Кестрел.
— А този остров, от който идвате… — поде Мери-Линет. — Това ли е Нощният свят.
Роан я погледна сепнато.
— О, не, това е просто един безопасен град. Нали разбираш, място, обитавано от нашата раса, където няма никакви човешки същества. Основал го е Хънтър Редфърн през шестнайсети век, за да имаме кътче, където да се чувстваме сигурни.
— Единственият проблем е — каза Кестрел, при което златните й очи проблеснаха, — че всички там живеят така, както са живели през шестнайсети век. И спазват строгото правило, че никой не може да напуска това място, освен някои мъже и момчета, на които имат пълно доверие.
„Такива като Аш, предполагам“, помисли си Мери-Линет. И тъкмо щеше да го каже, когато Роан заговори отново.
— И затова ние избягахме. Не искахме да се омъжваме тогава, когато ни заповяда баща ни. Искахме да видим света на хората. Искахме да…
— … да ядем шоколад и чипс — припя радостно Джейд. — Да разглеждаме модни журнали, да носим джинси и да гледаме телевизия.
— Когато леля Опал напусна острова, тя не каза на никого къде отива, освен на мен — рече Роан. — Каза ми, че отива в един малък град на име Брайър Крийк, където семейството на съпруга й било построило къща преди сто и петдесет години.
Мери-Линет прокара пръсти по копринените пискюли на тревисто зелената възглавница.
— Добре, но къде е Нощният свят тогава?
— О… той не е място… — неуверено каза Роан. — Той е… всъщност, трудно е да се обясни какво точно е той — рече тя. — Вие дори не би трябвало да знаете, че той съществува. Първите два закона на Нощния свят гласят, че никога не трябва да позволяваме на хората да научат за него… и никога да не се влюбваме в човешко същество.
— А Джейд току-що наруши и двата — промърмори Кестрел.
Джейд обаче изглеждаше доволна от себе си.
— Наказанието за онзи, който ги престъпи, е смърт — за всеки замесен — обясни Роан. — Но… сега ние сме едно семейство. Така че слушайте. — Тя си пое дълбоко въздух. — Нощният свят е нещо като тайно общество. Не само на вампири. А също и на вещици, върколаци и шейпшифтъри. Това са неговите обитатели. Ние сме навсякъде.